Премазани от скоростта
Земята все по-гневно се върти
и все по-страшно свят ни се завива...
... Лежим по гръб накрая аз и ти –
без свяст,
без дъх,
без плът,
без съпротива.
Главите ни в освирепял каданс
редят
дом,
битки,
детство,
сън утробен...
Дали това не е молитвен танц
пред Бог –
да ни покаже път задгробен!
Да ни качи на седмата си вис,
облакътени върху бавно време...
Защото тук се свличаме
– уви! –
от бясно запрепусканото стреме.
Направо ни премазва скоростта
на тези земни вихрени омрази...
Спасението,
мила,
след смъртта
зад зъ̀бите с теб трябва да опазим.
То ще гори като горещ картоф
небцата ни...
Но, без сълзѝ и вопли, –
да занесем на мъртвите любов,
щом не успяхме
живите да стоплим!