* * *
Как се получи, ти, приятелю, видя,
че гаснат в мен наивните мечти?
И вехнат забранените цветя
в градината ми, знаеш ли го ти!
Откъсна ги и ми ги подари,
тъй често се постъпва,
но всеки нежен цвят ще изгори
в такава черна жътва.
Картина ми поднесе в дар,
та аз да не рисувам,
за многоцветния нектар
съм сляпа и тъгувам.
И книги подари безброй
за мен, но с листи празни.
Със слънце във пустинен зной
жестоко ме наказа!
Ти подари ми хладен дъжд,
с чадър отдавна купен
и се измокрих изведнъж,
чадърът бе на дупки.
Ти подари ми тухлен дом
без изход, без прозорци
и съм затворник, щом
за тебе нямам обич.
Попиташ ли ме пак,
какво да подариш –
за да не си бедняк,
с любов ела и виж!
------------------
Превод: Димитър Христов
------------------