Неделя

Неделя

Неделя е. Дочувам го от нищото.
Гласът му чрез дъжда ръми.
Отвътре бавно ме разнищва.
И почва леко да боли.
От спомените ми кълбо навива
и сяда миналото да плете.
Изплита ми пуловер в сиво.
Обличам. Топло е. Добре...
Навън излизам. Стъпвам в стари болки.
Вървя сама под облаци разплакани.
Пуловерът пропуска надълбоко
и вали директно във душата ми.
В тревата сядам с грим размазан.
Главата горе. Неизбежно е. Ще моля
с допрени длани слънцето да се покаже,
за да сменя пуловера с лилава рокля.