Чуката

Ловният излет днес бе много специален. Предстоеше да ловувам със самия бай Минко, един от най-опитните ловци в страната. С уважение ловците го наричат “Старшията”, защото името му е неделимо свързано с безброй ловни истории. Изпитвах голямо нетърпение да се явя на лекция. Естествено взех първия автобус за селото. Возилото бе старичко и при движението си издаване странни шумове. Протяжните проскърцвания, въздишки и свирвания ми припомниха, че в Лудогорието има друга знаменитост – славният ловен автомобил на не по-малко известния бай Младен Донев. Въпросният автомобил бе подвижната история на ловното и риболовното движение. Неговите фарове са огрявали всички кътчета на България. Двигателят му бе ръмжал безброй пъти над кални трапове и пънове.

Веднъж с този достолепен автомобил и неговия сърцат и сладкодумен стопанин се връщаме омърлушени от лов. Бяхме обикаляли часове, но раниците останаха празни. Малко след селото се появи отнейде една овца. Автомобилът се оказа по-голям коч и спечели двубоя.

– Уха, гръмнах я! – похвали се бай Младен.

После продължи:

– Да я хвърлим в багажника, че ако ни види някой, ще е голям резил.

Изскочихме като гилзи от автомат. Метнахме гръмнатия по описания начин дивеч в багажника. Отидохме да видим положението отпред. Теч имаше от радиатора. Повредата можеше да се поправи по-късно. Отправихме се незабавно към един гараж – секретна касапница. Той е на приятел, който не е ловец и е вън от полезрението на някои хора. Срещу дял от мръвката там обработваме дивеч, за който сами сме си издали бележка. Дори имахме бонуси – ножовете бяха наточени винаги. Също така бяхме освободени от почистването. В замяна ние показваме виртуозни умения при оформяне на дяловете. На нашите прояви би завидял и самия Пирогов. За десетина минути овцата изчезна в три тъмни чанти.

Автобусът издаде шумно стенание, потегляйки от спирката. Това пренасочи мислите ми. Ловното поле на с. Раковски, към което отивам, бе прочуто с ловните си запаси. Например зайците се бяха наплодили като пъдпъдъци. Всъщност успехът при лова на зайци има един секрет – юначните повиквания на гоначите. Понеже се бяха убедили, че съм гласовит, често ме слагаха за гонач и “забравяха” да ме сменят. Аз наистина чудесно вършех работата си. Макар моите ловни прояви да се свеждаха до мощни повиквания, те много радваха другите ловци. Стисках зъби и търпях. Обикновено издържа около две-три гонки. След това ме сменяха, за да участвам в отстрела. На един такъв лов пред мен се появи заек още в началото на гонката. Падна и започна да извършва характерните движения, които се означават от експерти с израза: “иска да се отърси от сачмите”. Сложих раницата на гърба си. В този момент чувам познатия глас на д-р Жеков.

– Стой бе, момче!

Отвори раницата ми и пъхна още един заек.

Докторът не яде зайци. Затова около него се въртяха колеги – за да му вземат заека. Явно моите гласови изяви, които разтварят дърво стоя, го бяха впечатлили. Надеждите на неговия антураж се оказаха напразни. Жалко, че цял ден кръжаха около него, както планетите около слънцето.

Опитах се да възразя, защото от личен опит знам какво е да носиш часове такъв товар. Неслучайно един от героите на арабските приказки – Синбаб носача, се е спрял пред дома на своя богат съименник, за да оплаче съдбата си. Но приказките са едно, а действителността – друго.

Докторът обезсили моите възражения с думите:

– Да мълчиш, че ако те привикам в моя кабинет, ще ти отрежат не ушите, а нещо...

Като си помислих, че мога да загубя тези, що могат да направят зари в небето, а земята да потрепери, ме обзе истинска паника. Затова млъкнах и понесох товара. Имам често такъв жребий – да нося повечко плячка.

Спомних си как на един друг ловен излет ударих много рано заек. На следващата гонка прибяга сърна. Понеже съседите бяха мои хора, я гръмнах. Те ми свирнаха, а аз ги гледах с широко отворени очи, както гледат героите в китайските клипове. В тях говорителят казва характерното “ийодма!”. С това подчертава някоя ситуация. Такава е случката, в която един гражданин на комунистически Китай в спортни дрехи рита метални пилони. Идва друг и решава също да ритне. Веднага започва да се превива от болка. Първият вади корите от чорапите и заминава невъзмутимо.

Та, на въпросния лов доста го разнасях този заек. После направихме другарска трапеза. Разделихме се със сърдечни пожелания за нова слука. Разбира се тримата се върнахме към купчината клони за сърнара.

В този момент автобусът изпъшка, потрепери и спря. Побързах в настъпващата утрин към дома на бай Минко.

– Чи ко шъ прайш бъ, муче? – попита ме той, докато обуваше ботушите.

Не след дълго вече крачехме по калния горски път. Въздухът бе студен – режеше дробовете. Вятърът безмилостно фучеше в ушите ни.

Бат Минко даде наставленията си да мълча, да използвам жестове, да спазвам мерките за безопасност, по шум и силует да не стрелям и т.н.

Както се казва – явихме се на терена с хъс и започнахме мача с огромно желание. Но часовете се нижеха, а ние оставахме единствените живи същества в тази гора. Дори виделият всичко бат Минко се удиви:

– Бря, и сврака няма!

Въпреки това продължаваме да вървим и да търсим. Бяхме ловци с характер и без униние продължавахме да обикаляме.

Все пак биологията поставя граница. Годините на бай Минко бяха много. В един момент ми даде раницата си, после държател за патрони. След това – и пушката. Така се превърна в турист и ординарец на “Старшията”.

Вървях отрупан с всякакви принадлежности. На стотина метра забелязах възвишение – “Чуката”. Шепнешком казах, че ще обиколя наоколо. Оставих моя човек около баирчето. Служебно ми е известно, че тук се въртят яребици. Настъплението провеждах приведен, като по право верен пред своя султан. Забелязах яребиците в храстите. Те бяха сравнително спокойни. Седем-осем на брой. Излитайки се пръснаха на различни страни. Свалих две. Върнах се при командващия флота. Чукнах токове и казах козирувайки

– Господин генерал, ловът приключи успешно!

Шефът кимна доволен и веднага ме отрупа с всички неща, които бе взел от тях. Така отново бях разжалван от ловец в турист и носач ординарец.

Доста изморени пристигнахме в дома му – за радост на неговата бабичка. Прибрах се с кола на приятел в града. Свежият горски въздух, движението, прекрасните природни гледки и успешният край на лова предизвикаха в мен истински прилив на енергия. В съзнанието ми звучеше невероятно силния, слънчев, стремително и одухотворен Концерт №1 от Моцарт. Музиката на Моцарт винаги ми е правила изключително силно впечатление. Кристално чиста, благородна и възвишена, свежа, непринудена, бляскава и оригинална, тя е смайвала и ще смайва милиони хора. Тя е и най-универсалният език за общуване между хората. Също само тя рязко повишава интелекта на човека – прави го мъдър и по-благороден. Специално за този концерт мога да отбележа, че е велик шедьовър, прелестно, изящно творение на този най-велик гений в изкуството. Уважението, което изпитвах, бе така голямо, че непринудено породи римите, които излагам сега:

В чест на Опус 207 от Моцарт

Кристално чисто слънчево, идеално –
ти си лъчезарно творение гениално!

1.
Елегантно, устремно с вдъхновение,
вихрено бушува бурно встъпление!
То е мило, сияйно, чудесно, небесно –
непринудено, сърдечно, пее се лесно!
Още нови ярки рими цигулката пее,
разговор буен с оркестъра се лее!
Неспирно се трупат плам и вълнение,
душите ни топли слънчево озарение!
Но мрачен облак небето затъмнява,
зло проклятие над света се явява!
Обаче сърдечната огнена хармония
изпраща демоничните сили в агония!
За да започне ново повествование –
също полирано с огромно старание!
Каденцата – виртуозно изпълнение –
по стил, размах е ново постижение!
Огън грее и в крайното изложение –
сътворило оптимистично внушение!

2.
Тя е романтично и нежно мечтание,
чуден свят изграден със старание!
Изразително ново повествование
да се чуе за всеки е ясно желание!
Кристални звуци сърце завладяват
надежди и чувства ярки изразяват!
Кантиленна, изискана, благородна –
песента за света е безценна, родна!
Чудно чист, велик, мил свят идеален,
вечен храм на красотата специален!

3.
Най-бодро, буйно, бурно встъпление
донася с размах ново стремление!
Маршове с едно устремно изложение
топлят света с райско песнопение!
Веселие и зари от небесна хармония –
ето великата, божествена симфония!
Всички инструменти – птици от Рая,
медения глас на цигулката ни омая!
Гине тъмата и в ново просветление
духовите носят още наслаждение!
Финалната изискана, сложна кода
е още сърдечна, трогателна Ода!

4.
Опусът носи вечен, пламенен зов
– да гради съвършен свят нов!
Трогва с висша симетрия и сияние,
остава за нас най-важно послание!

Ето как успешният лов ме вдъхнови да създам творба, словесен еквивалент на прекрасния шедьовър. Тези физически и интелектуални усилия ме измориха. Но спомняйки си за строгите наставления на бат’ Минко, се заех да чистя пушката. За да ми служи все така успешно и за да мога и занапред да радвам читателите с други ловни разкази.

-------------