Черната котка и белия гълъб

Черната котка и белия гълъб

Аз съм черната котка, която
насред пътя те връща обратно.
Аз съм гвоздеят в твойта обувка,
разранил най-прекрасното лято.

И съм лунният сърп на небето.
И жътварката, жънеща с него.
Грамофонът
повреден съм, дето
ще ти стърже с игла по сърцето.

Ти си белият гълъб. Детето.
Сетна връзка със Бога и Рая.
Ти си въздухът син над полето,
който искам да дишам до края.

И си пленник с пречупена воля,
Бедуин сред миража омаен.
Отиди си
от мене, те моля,
нека само насън те желая.

* * *
Има край всяко хубаво нещо,
а на злото животът е дълъг.
Черна котка минава отсреща.
Във устата й – белият гълъб...