Залезът на котките

Залезът на котките

Красивите очи на котките!
Килимите на есента.
В краката ми постлал е Господ
деня най-хубав на света.

Моретата не са далече –
една протегната ръка.
Но моят двор ми стига вече
по пътя ми към вечността:

По-глух за звуци от фанфари
от стария ми верен пес,
по-сляп от каменни дувари,
които ме ограждат днес.

Небето като изтривалка
преди да минеш през прага,
нито е тъжно, нито жалко.
Внезапно идва вечерта...

И само котките ще светят
с кандилници вместо с очи.
След тях ще влезе снеговеят
следата ми да заличи.