Сън на гларус

Сън на гларус

Аз съм само един тъжен остров
в есенното море на безкрая.
Загубено камъче от Вселената в архипелага на Нищото.
Няма го моето име –
не съм отбелязан на никаква карта
и в никоя книга за мен нищо не пише.

Обезличен съм от делничност –
като илюзия в мрака витая,
не забелязва никой даже, че все още дишам...
Ако сторя добро – приема се –
като задължителна запетая,
ако нищо не сторя – отблъскват ме
като досадна мисъл...

И плувам, плувам в дълбокото,
но не изпускам от поглед брега, защото зная –
крехка дъга изписва моя килватер...
Мечтая за бури, за океански безкрай мечтая,
а слушам само коралите вечер
и сънувам, сънувам екватора...