Помниш ли

Помниш ли

Помниш ли
онази светлоока дързост?
Нахакано към теб вървеше,
в шепа стиснала потребност
от безусловност и от истинност.
Помниш ли
походката на горда амазонка
как впримчваше минутите в агония?
Прострелваше с най-тъмното в очите си
и пиеше до дъно,
непотребни предисловия.
Навярно помниш
как егото съблече. Като риза.
Ненужно хвърли го на пода.
Прекрачила в мечтата ти до сбъдване,
безсрамна бе. И беше гола.
Навярно помниш...
Протестираше със вик часовникът –
стрелките си от ярост даже счупи.
След всичките мълчания в душата ти,
с дихание на пролет
просто я отключи.