Въздишка по съмнало
Очите ти жадно ме пият –
единаци, кошута млада видели.
Искат стръвно, алчно и вият.
Мамя ги с китки тънки и бели.
Нощем кипва буйна кръвта ми –
лудо вино от диви малини.
Сладък пелин – любовта ми,
в сърцето ти ще се вклини.
Луната – меден бакър прелива
от пощявките* на луд мераклия!
С устни магьосни на самодива
сили мъжки жадно пия ли, пия...
От очите ти крада звездици,
тайно ги крия в момини пазви.
Като прокълнати жълтици,
дъхът ти пари, по мен пролазва...
С песен любовна, шеметна,
тънка струна мракът съблича.
Гъдулар с пръсти безпаметни
бяла риза трепетно свлича.
Всичкото мое жадно обичане,
казвах ти, е лудо и стръмно!
Нощем тебе невеста се вричам,
ала въздишка ставам по съмнало.
Гърми и трещи в очите ти,
светкавично е в сърцето!
Трепетно галят лъчите
тънка зунка**, вместо лицето...
-------------
* пощявки – желания, мераци
** зунка – препаска, пояс, престилка