“Денят на прасето” от Джош Малерман – необичайно(то) отмъщение

Далеч не е прецедент в литературната история даден автор да използва фиксиран модел или образец, напротив. Такива “следи” – експлицитно или имплицитно заявени можем да открием още от Античността, през Средновековието, (Прото)ренесанса и прочие, във всички литературноисторически епохи. Подобен е случаят и с последния роман на Джош Малерман “Денят на прасето”; връзка с Джордж Оруел и “Фермата на животните” е повече от очевидна, но и далеч не единствената. И тук, както в предходните творби на Малерман се залага на свръхестествени, ужасяващи мотиви, но се поставя и един въпрос от фундаментално значение – има ли право човекът като (евентуална) най-висша форма на живот да разполага еднолично с битието на други, по-нисши в еволюционната йерархия (по презумпция възприемани) биологични видове, съставляващи биосферата?

Заглавието на романа в известен смисъл може да предизвика усещане за комичност; сякаш в човешката природа е заложено интуитивно на прасетата да се гледа като на същества без влияние и значимост, които се отглеждат с единствената цел да задоволят естествените физиологични нужди на човешкия организъм. Малерман обаче преобръща тази представа, като изгражда образа на Пърл – прасе със самосъзнание, обучено и разбиращо това, което се случва в света (или част от него), прасе, владеещо телепатия, с интелигентност и индивидуализъм. Авторът за пореден път се откроява като тънък психолог, на пръв поглед внушавайки, че “прасето-крал” е отговорно за всички свръхестествени ужасяващи събития, случващи се във фермата “Копъл”; истината е, че има конкретна причинно-следствена връзка, а “Денят на прасето” се явява един вид “Ден на независимостта” – независимост от човешките зверства, прилагащи се върху добитъка в неговата целокупност. На едно от тези зверства Пърл става жертва още в деня на раждането си и сцената може би е една от най-въздействащите в романа – съзнателното унищожаване на едното око на новороденото прасе. Драматизмът е допълнен и от това, че собствената му майка е заколена пред очите му, както и много други прасета, негови “събратя”. Този вид човешки деяния отключват и силата на Пърл, те са и основен импулс за неговите последващи действия. Откриваме и редица деликатни прилики с романи на Стивън Кинг: “Сияние” (злонамерено паранормално въздействие върху ума) “Кери” (телекинеза), “Проклятието” (ирационално отслабване), връзка може да се направи и с “Паяжината на Шарлот” на Е. Б. Уайт, където прасенцето също е значим биологичен субект. Повествованието, при все че сюжетът е до някаква степен банален, е написано талантливо, държи в напрежение, образите (на моменти) се визуализират и се усеща като екранизирана история... и подобно на останалите повествования на Малерман, финалът много трудно би могъл да се предусети. В непрекъснат конфликт и противопоставяне са реалното и въображаемото, лудостта и здравия разум, представени на читателя като един калейдоскоп от събития.

“Денят на прасето” на Джош Малерман е колкото абсурден, толкова и важен от определена гледна точка роман. През цялата хилядолетна история човекът е възприемал себе си като корифей над останалата жива и нежива природа, а Малерман интерпелира относно тази инвариантност, като поставя въпроса за правата на животните. Не без основание може да се каже, че в конкретния случай много успешно действа формулата “ученикът надминава учителя си” (първоначално Пърл бива обучаван от своя господар), поражда се вътрешен бунт у прасето, импулсиран от неправдата срещу собствения му биологичен вид и ескалацията е неизбежна. Текстът на Малерман успешно би могъл да предизвика диспут по редица фундаментални за човечеството въпроси относно етиката, естетиката, възвишеността и принизяването, утилитарността на деянията, както и “защо толкова много хора чакат толкова дълго, за да се изправят срещу демоните си...?” (с. 266). “Денят на прасето” е роман на ужаса, който убедително доказва, че (понякога) злото не се ражда от само себе си, а може да бъде съзнателно или несъзнателно превърнато в такова.

-------------
Джош Малерман, “Денят на прасето”, изд. “Сиела”, С., 2021.
-------------