Една стотинка
Наведох се и взех
стотинка на земята паднала.
Една стотинка
с нищожен номинал.
Сто такива като нея
са огромен капитал,
сто такива като нея
изправяли са българския лев
срещу долари и крони,
срещу франкове и лири.
В злато заблестял
българския лев
на трезора ни сила дал,
на държавата ни слава.
Наведох се
и монетата взех,
отведнъж ръката ми затрепера,
върнаха се ония времена
(сякаш бе вчера),
когато мама жънеше
по чуждите нивя
за стотинки на трудоден.
Шепата си разтворих
и не от сплав изсечена монета,
късче злато в нея заблестя
и не налудничаво проговорих:
навеждането си – поклон
никога няма да спестя,
щом някъде се мерне ТЯ.