Сълзите ми
Очите ми се пълнеха със сълзи,
не когато си пуках главата
и разкървавявах колената,
не когато получавах плесници,
не когато ме смазваха от бой
и като звяр ранен надавах вой,
не когато са ме унижавали,
подло и коварно предавали.
Очите ми се пълнеха със сълзи,
когато виждах как
разплакано мъничко дете
разперва двете си ръце
и търси майчина закрила,
когато майка съкрушена,
останала съвсем без сила
рожба на гурбет изпраща,
когато над млада младина
издигат купчина пръст
с обещание за вечен покой,
когато някой несретник
притихнал в своята печал
и в дълъг мълчалив престой
протяга за хлебец ръка.
И всяка моя сълза
не прокапва от някаква жлеза,
както твърди анатома.
Изворът на всяка капка
е ранимата ми душа.