Демоничните сили

Демоничните сили

Кравефермата на земеделското стопанство се намираше под една акациева горичка – на километър от селото. В оборите и се отглеждаха говеда от породата “Холщайн”. С правителствено решение бяха създадени условия за развитието на елитно говедовъдство в източната част на страната. Използваха се най-съвременните форми за отглеждане на животните.

Илия Друмев – пенсиониран ветеринар бе назначен за нощен пазач на кравефермата. За транспортираните крави със самолети от Канада се полагаха специални грижи. Бяха под постоянно наблюдение от доказали се специалисти в областта на ветеринарната медицина и високо квалифицирани животновъди.

Изтичаха последните дни на месец май. Пазачът бе пристигнал на работното си място час преди установеното начало на работната си смяна. Подреди стаичката си, провери дали е в ред телефона и обиколи сградите на фермата. Упойващ мирис се разнасяше от пояса на акациите. Точно под разцъфналите дървета се виеше пътя за селото. По него сега се движеше лек автомобил. Илия Друмев нямаше представа кой ще пристигне в кравефермата. Автомобилът който кормуваше старши ветеринаря Драгоев беше със зелен цвят, а червена “Шкода” беше служебната на инспекторите от града. Бледосиньо “Волво” не се бе паркирало в района на оборите. На пръсти се брояха случаите, когато длъжностни лица са идвали в отсъствие на дневните гледачи, затова и пазачът изпадна в недоумение – кой за какво пристига в този час. След минути всичко стана ясно. Пред бариерата спря автомобила, който никога до този момент не се бе появявал на това място. От гумите му се оттичаха капки от дезинфекционната течност, която бяха нагазили в бетонираното разлато корито. Слязоха четирима души – трима непознати и кмета Шарков. Пенсионерът посрещаше всяко началство с отдаване на чест, така както се прави в казармата. И сега направи така. Всички се здрависаха. Във видимо добро настроение кмета се обърна към пазача:

– Бай, Илия, тази вечер по план ще се извърши превенция по здравословното състояние на животните. Ще се вземе материал за лабораторни изследвания, тъй като в съседна ферма се появил щам, причиняващ неизвестна инфекция. Това ще отнеме на ветеринарите цялата нощ, затова предлагам да се върнеш в къщи и си дадеш почивка. Смяната ти ще се зачете.

Пристигналите се засуетиха и влязоха в първия обор. Пазачът не ги придружи. Взе окачената торбичка в стаичката с нощната си закуска и изпълни препоръката на кмета.

Минавайки край пастирания до блясък автомобил, забеляза на предния му капак изрисувано синьо лъвче, а под него трите букви, символизиращи новата управляваща партия – СДС. Мислите на Илия Друмев се прекатуриха и оваляха в съмнения. Прибра се в къщи пенсионирания ветеринар с чувството, че е станал свидетел на посегателство върху нещо почтено, но не допускаше, че новите приватизатори ще извършат тази нощ чудовищно престъпление.

Илия Друмев изповядваше фанатичен антикомунизъм. От малък последва примера на дядовците си – заклети привърженици на Стамболийски. В зрялата си възраст определяше българските комунисти като сателити на мракобесната комунистическа съветска власт. Твърдеше, че върху човечеството не е хвърляна по-болезнена сянка от червената върхушка.

Още по тъмно, спал-недоспал пазачът тръгна към кравефермата. Искаше да провери кошмар ли бе сънувал или ще се натъкне на кошмар. Посрещна го мъртва тишина, друг път по това време доилните апарати като инструментите в оркестър посрещаха деня с хорова сюита. От време на време измучаването на някоя крава прозвучаваше като ловен рог. В яслите наведените глави на животните внушаваха от какво се заражда живота. Кравите – майки облизваха рожбите си с такава всеотдайност, която кара човек да си мисли, че майките са тези които подклаждат огъня на битието.

Всичко това бе изчезнало. Илия Друмев влезе в първия обор. Вървеше и подминаваше един след друг боксовете, в които довчера от холщайните се изнасяше цистерна с мляко. Край голямата изходна врата се бяха събрали животновъдите, пристигнали преди пазача. От тях научи, че през нощта кмета Шарков посрещнал шест товарни камиона и с помощта на щедро възнаградени цигани, живата стока била извозена към скотобойната. След тази новина в главата на антикомуниста писнаха клаксоните на товарните автомобили, краката му нагазиха в кръвта на изкланите животни, очите му съзираха одраните им кожи, а над тях мъртвите теленца, изтръгнати от утробите на майките си. Импулсивно стовари юмрука си върху металната врата и като на митинг прозвуча гласът му:

– Години наред охулвах комунистите, но като се замисля те създадоха тази кравеферма, те внесоха животните, те ни осигуряваха заплатите. Не им признавах партията, но как да призная тази, която узакони ликвидационните съвети, подлъга народа, че ще му осигури достоен живот, а го натири в блатото на немотията. Не са цвете за мирисане комунистите, но пък Съюза на демократичните сили прави същото, което правеха някога англо-американците с бомбардировките си над беззащитното мирно население. Оказа се, че никакви демократични сили управляват държавата ни – това са демонични сили.

Празният обор се бе превърнал в трибуна на оратора – обвинител. По късно, когато приватизаторите го превърнаха в руини обявявайки го за комунистически, Илия Друмев не произнесе повече злостна дума против четиридесет и пет годишната власт на комунистическата партия. Последните му думи, които запомниха неговите съратници и приятели бяха: “Една лицемерна власт падна, за да се възкачи друга – продажна.”