История, традиции и бъдеще на детските иконописни школи в България

История, традиции и бъдеще на детските иконописни школи в България

Васко Христов Василев
Докторант във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, Богословски факултет, Катедра Църковни изкуства

От исторически запазени сведения и научни изследвания знаем, че известните родове зографи и резбари дълги години, от поколение на поколение са предавали занаята, който до голяма степен се е оприличавал като семеен.

Синовете, чиракували семейния занаят, учели се от бащи и по-големи братя, следвайки стриктно написаните ерминии.

Често майсторът зограф вземал сина си с него когато отивал да зографисва черкви по други села и градове. Нерядко синът чирак заспивал под скелето в храма на което рисувал бащата. Чиракът зограф първоначално носел вода и храна на майстора. Подавал му готовите за изписване на иконите бои и наблюдавал как майстора работи.

След дълго чиракуване майсторът му поверявал задачата да стрива багрилата в хаванчета и да подготвя боите да рисуване. Доверявайки му тази отговорна и важна работа го издига в ранг калфа.

Натрупвайки опит през годините майсторът му възлага да работи по дрехите, по фона и чак към края на чиракуването калфата може да изписва образи и фигури на светци. Разбира се обучението му върви редом с вероучението и съвестно следване на ерминиите-настолната книга за зографите в която е описано подробно всичко. От подготвянето на стената и дъската за иконата, до това как се изписват образите и фигурите на светците, както и сцените от Стария и Новия завет.

След петнадесет, двадесет годишно обучение, с възможност сам да приема поръчки за изписване на икони калфата вече ставал майстор. Младият майстор в началото работел заедно с баща си или брат си, хората научили го на майсторлък. Години след съвместна работа майсторът зограф можел вече да работи занаята сам и да предаде майсторлъка си на неговото поколение или на близки от рода.

За съжаление в Севлиево и Севлиевска община няма сведения за зографски фамилии. Споменава се само едно име на зограф.

В църквата в с.Селце били запазени няколко икони, носещи името на зограф от село Батошево Севлиевско, както и една икона подписана от същия зограф в Батошевски мъжки манастир.Това са единствените сведения за Атанас Минчов Зографа, родом от севлиевско селище.

Атанас Минчов Зографа от село Батошево е роден около 1810г. На четмо и писмо се учи при от местните свещеници в килийното училище, а на иконопис най-вероятно при тревненски майстори. Дядото на Атанас който е богат чорбаджия в село Ботошево е ктитор в Батошевски мъжки манастир, а един от инициаторите за създаване на килийното училище в Батошево-1837г. е Минчо Атанасов-баща му. При обновяването на храма през 1836г. участва и той.

В храмове и манастири по севлиевските села работят най-вече тревненски майстори зографи.Те ги зографисват и изписват иконите.

След девети септември 1944 г. църковното изкуство сякаш изчезва, потъва в забрава за да се възкреси след демократичните промени през 1989г.За близо четиридесет и пет години комунистическата власт не успява за измести напълно водещата роля на църквата в България. В началото на 1990г. започва период свързан с възраждането на църковните изкуства, в частност иконописта.

Голяма част от завършилите във висши учебни заведения по изкуствата в страната, завършилите иконопис във висши учебни заведения, както и педагози обучаващи на изобразително изкуство подрастващите в стремежа си да предадат знанията си за иконописването на светите образи се отдават на делото да обучават малките таланти още от ранна детска възраст.

Във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново. Разкрива се специалност “Иконография” – 1992 г., 1993 г.

Днес в училищата по изкуства децата получават знания, умения и подготовка, необходими на един майстор-зограф. По този начин хората с професионална подготовка, които имат нужда да се усъвършенстват успяват да се реализират в изписването на икони. Това дава още по-голямо значение и смисъл на занаятчийското производство на икони и иконостаси за в бъдеще, а и възможност да се усъвършенстват във висши учебни заведения. Част от завършилите започват да преподават иконопис и да учат на нея подрастващите в школи и ателиета.

За обучението по иконопис в детски школи по изобразително изкуство в България за периода 1989 г. – 2010 г. можем повече в електронни издания и списания, в Официалния сайт на Светия синод на Българската православна църква при Българската патриаршия, от Списанията “Православие.БГ”, “Православна вяра”, Детски православен свят “Камбанка”, но те не дават пълна представа за обучението по иконопис в детските школи по изобразително изкуство в България.

Създаването им в периода 1999 г. – 2006 г. е продиктувана не само от желанието на църквата да опази българския дух, език и идентичност, но и да направи всичко възможно да върне вярата на възрастни и деца в християнството, да опази, съхрани и възроди българската иконопис – една хилядолетна традиция .

За период от близо двадесет години са основани множество детски иконописни школи в много градове в страната. Много от тях приобщават към иконописта десетки малки и по-големи момичета и момчета на възраст от шест до осемнадесет години.

Най-радостен е факта, че част от тях вече следват делото на своите преподаватели.

Изцяло ориентирано към иконопис е обучението в школи и ателиета по иконопис към християнски храмове в страната, както и в неделни училища към православни християнски храмове заедно с вероучение и Закон Божи, защото се знае, че за да рисуваш икони е нужно да си наясно с християнското учение.

В тези школи малките зографи изписват икони в класически византийски стил, както и български възрожденски иконни образци на майстори от Самоков, Трявна, Добърско като се стремят да спазват църковния канон и иконографията.

Рисуват икони на картон, грундирани дъски като използват професионални материали за иконопис. Така както всички иконописци били заобиколени от икони, и “следвали традициите на семейните ателиета”1, в днешното настояще малките зографи също са сред изкуството, което ги вълнува и което изучават, те също са в близост с иконите, защото обучението на децата в детски школи по иконопис се осъществява основно при енорийски центрове и при храмове .

При обучението по иконопис в детските школи по изобразително изкуство на първо място трябва да се постави необходимостта от интерес към християнското изкуство и общуването с него. Нуждата от естетическа потребност за докосване с изкуството под каквато и да е форма. Самият процес на иконописване не е способ за самоутвърждаване в изкуството, а следване на една многовековна традиция, създала уникален изобразителен език, който не е свързан с нито една школа или епоха. Нарисуваната съвременна икона трябва да бъде съобразена с тази традиция в иконописта.

Днешното съвременно образование по изобразително изкуство с регламентираните образователни стандарти и критерии неминуемо води до “подмяна на собственото Аз”2, като по този начин индивидуалността на детето изчезва. А индивидуалността е двигател за творческото му развитие като един индивид, в частност творец.

Според П. Легкоступ “за да бъде резултатно и трайно въздействието на”християнското изкуство “върху личността, то срещите с него трябва да започнат още от най-ранна детска възраст”.3

По време на занятията се обсъждат богословската страна на иконата и житията на светците, които се изписват.Прави се сравнителен анализ на завършените от децата икони, заедно с рисувания от тях образец. В края на годишния период на обучението или по време на големи християнски празници се организират се изложби с нарисуваните от децата икони много от които са с благотворителна цел.

В тези школи при децата има вече изграден художествено-естетически вкус и отношение към иконата, както и насоченост относно развитието им като творчески личности.Важен фактор за формирането им като творчески личности е възпитаването на естетическо отношение към изкуството, в частност иконописта, което неминуемо ще донесе резултат в тяхната бъдеща дейност и реализация. Преди всичко тук трябва да има не само отношение, но и активност от страна на малкия зограф, разбиране на поставената задача и творческо изпълнение на базата на натрупването на знания за житията на светците, технологичния процес и неговата последователност, знания и умения за смесване на цветовете и цялостното цветово изграждане на образите и композициите. Тук трябва успоредно със следването на писаните отдавна ерминии-ръководства за иконописта, да не се забравя и творческата личност на детето. Препоръчително е при тези процеси да се запази индивидуалния и неповторим почерк, на детето отличаващ го от другите. Големите иконописци следвали “предписанията, свързани с тълкуването и символиката на иконите”4, което ги “улеснявало в естетико-художествено отношение”.5

Във всяко отношение детските икони със своята неподправеност и чистота са уникални и силно въздействащи.Те будят благоговение и радост от детския талант.

Но иконописта при децата не се ограничава само в иконописните школи.Тя присъства винаги там, където по един или друг начин присъства изобразителното изкуство.

Наблюдава се при детските школи по изобразително изкуство, в които иконописта е част от обучението по пластични изкуства положителна тенденция децата да рисуват икони по повод на християнски празници, участия във форуми и изложби свързани с християнското изкуство, конкурси и други подобни инициативи. Както и при иконописните школи, така и в останалите преподавателите, запознавайки децата с християнското учение, житията на рисуваните светци приобщават малките художници към християнската вяра.

-----------------

Библиография:

1. Божков, А., Българско изобразително изкуство. София, 1988

2. Божков, А., Българската икона, София, 1985

3. Василев, А., Български възрожденски майстори, София, 1965

4. Генчев, М., Килийните училища в България, София, 1967

6. Димчев, Л., Развитие на художествено изобразителната дейност, НП, София, 1977

7. Темелски, Хр., Габровският Соколски манастир “Успение Пресвятия Богородици”. – Духовна култура, 1983, № 12

8. Легкоступ, П. Детето и творбата, В. Търново, 1996

9. Прашков, Л. Български икони, С, 1985

Икони рисувани от деца в школа “ВВ-АРТ”-Севлиево

-----------------

1 Сапунджиева, В. Зографи отвъд границите, С, 2016, с. 87.

2 Легкоступ, П. Детето и творбата, В. Търново, 1996, с. 9.

3 Легкоступ, П. Детето и творбата, В. Търново, 1996, с. 10.

4 Прашков, Л. Български икони, С, 1985, с. 36.

5 Прашков, Л. Български икони, С, 1985, с. 36.

-----------------