Пъзел

Пъзел

Аз съм разхвърлян пъзел.
Разпръснати частици тук и там.
Хвърчащи мисли из въздуха,
да ги разбереш едва ли би могъл.
Абсолютен парадокс, може би?
Стъпалата изкачвам бавно,
ту напред и ту назад, после отново само напред.
Огнената ми душа изгаря ме вътрешно,
но някак нежно.
Пламъците галят сърцето.
Спътник ми е винаги любовта и мелодия звучи навсякъде,
а съзнанието пробужда се.
Тайна книга, леко отворена с крехки страници
жадни за прочитане.
Звездите гледам и отразяват се в очите ми,
докато луната с усмивка огрява ме.
Каква добра приятелка е, всеки път ме слуша.
Мен и моите хвърчащи мисли.
Прекалено сигурно е, че лудостта ми отива,
а погледът играе развълнуван танц.
И ето пак на някоя пейка под уличната лампа ще седна
и за пореден път с писец в ръка ще изрисувам тези думи.