Неочаквано доверие

Корабната сирена извести, че фериботът е акостирал и всички пасажери и товари трябва да слязат и да се разтоварят. Повечето от тях бяха на панорамната палуба и искаха да видят разтоварването. С искрено учудване наблюдаваха как от долната палуба излезе влакова композиция с над тридесет вагона, от първа платформа се наредиха бусове и леки автомобили. И накрая учудващо само пет-шест ТИР-а и то тип хладилници. Еколозите в град Гьотеборг бяха взискателна и не допускаха замърсяването на въздуха с оловни частици. Жителите искаха да дишат чист въздух. Униформен служител ги помоли да побързат, защото, веднага започват да товарят и всички изходи се затварят автоматично. Туристите забързаха, защото в града има минимум двадесет и пет забележителности за посещение.

Сред туристите бяха и семейство Лекови, които още сутринта посетиха и се насладиха на разнообразното ухание и цветната красота на Ботаническата градина. Сто седемдесет и пет хектара природен резерват и арборетум. Тук са и омайващите видове от нюанси на естествено подредени лехи с орхидеи.

Времето позволи на семейството да отделят и около два часа в Музей на изкуствата, признат от колекционери и любители заради картини на Е. Мунк, С. Кроеер, но и платната на Гоген, Пикасо, Шагал и други творци. Посетиха и Аерозеум, разположен в подземен хангар, пазен в дълбока военна тайна и действащ до 1990 година. Експонирани за оглед са хеликоптери, изтребители и дори бомбардировачи. Посетителите обикновено се застояват пред шведски легенди, самолети SAAB 37 и SAAB 35. Позволено бе да се качат в която й да е кабина и те се качиха. С огромно желание се настаниха и в контролната зала на тренажор.

След като напуснаха музея, трамвай ги превози до площад Йотаплац с фонтана Посейдон, около който, имаше много местни хора, и естествено повече туристи. Погледът им попадна на кокетен ресторант с обедно меню пакет, а беше вече късен следобед и трябваше да се подкрепят. Влязоха и домакина ги настани. Интериорът им показваше по стените снеготопене, приятна за окото комбинация от снежно бели бои и стенни плочки. Сервираха бързо професионално и любезно. Поискаха бяло вино от южна страна, но имаше само от Малта. От България нямаше. Сервитьорката поклати глава за отрицание, което малко ги обърка, защото тяхно НЕ е като българско ДА.

Имаха планове и съпругът отиде да плати. Опита с карта един, два, три пъти, но не сработваше. Девойката каза:

– Елате, след малко, и друг път се е случвало. Вземете си кафе.

След петнадесетина минути г-н Леков опита отново, но системата отказа транзакцията. Насочи се към масата, за да вземе картата на съпругата. Тя обаче беше заминала. Сети се, че се беше уговорила с дружка да посетят мола, който беше съвсем наблизо. Потърси я по мобилния телефон, не отговори. Отиде до девойката, тя вземаше сметката от клиенти. Погледна я. Висока, стройна шведка, руса със сиви очи, правилни черти на лицето, симпатична отвсякъде, усмихната. Светлосиня тениска, прилепнала към изваяното тяло, дълбоко деколте с привличащо лоно между добре оформени мами и изпъкнали като череши хрущялки зърна. Дълги бедра по жълтия 3/4 клин до началото на прасеца, елегантни, фини глезени.

– Моля, Хеер – удостои го с широка усмивка дамата.

– Отивам да взема карта от съпругата ми да се разплатим.Тя е наблизо.

– Никакъв проблем, Мистър.

– Да оставя якето и шапката си за гаранция?

– Моля, тук съм, вземете си дрехите, не бързайте.

По време на разговора минаха топли вълни по тялото му. Дискретни поточета пот ручнаха под мишници. Дланите се покриха с фини капчици роса. Какъв темперамент, уверен, доверчив. Алтруист към някакъв непознат клиент и то чужденец.

След около час, забързан и притеснен, г-н Леков влетя в заведението. Картата сработи на момента. Девойката благодари с чаровна усмивка, появи се и една трапчинка на красиво й лице.

– Благодаря, Мистър! Заповядайте от тези току що приготвени сладки! – подаде му шведски сладкиш във вишневочервена мини кошничка.

– Так, Так – каза г-н Леков, което на шведски е благодаря, от уважение към момичето.

Подобно нещо не му се беше случвало. Какво е това – толерантност или уважение към клиенти или туристи. Излезе навън. Погледна нагоре, синьо небе, малки палави бели облачета. Събра длани в поза Гашо, вдиша дълбоко, издиша продължително три минути. Усети как го напусна напрежението. В това време чу камбанката на споревагена. Прочете на табелката къде отива и се качи. Няма да връща картата на жена си, за да спести време. Ами ако неговата пак засече?

След около двайсетина минути ватманът обяви следваща спирка: “Увеселителен парк Лизеберг”. Имаше влечение към колоритни атракционни карусели. Повози се на открит влак Хеликс, после на лизберското колело, високо над шестдесет метра, любуваше се на поразителен ландшаф. Влезе в проходен огледален лабиринт, финализиран с много смях.

Отиде до шикозното кафене, настани се в тихия кът. Сервитьорът поднесе “принцеса” торта и горещ кафяв шоколад. Топлите пари на напитката се насочиха към обонянието, а чрез сензорите – към мозъчните гънки. Това активира Тета-вълни на подсъзнанието и стресът изчезна постепенно и създаде усет за покой. Настъпи най-после пълна релаксация. Динамична песен на Чъби Чекер от звука на телефона го извади от дълбоката нега. Е, това е моят телефон! Вдигна го незабавно и чу:

– Чакам те. Идвай да видиш покупките. Имам подарък и за теб – каза уважаемата госпожа Лекова.