Сакрално
За уюта на нощ с тишина
съм приготвила моята стая.
През прозореца влиза Луна
и посяда в леглото, накрая.
После бавно, бавно проблясва,
шепне тихо легенда красива,
тревогата сякаш угасва
и се чувствам безкрайно щастлива!
Как извива и времето в бяг,
как говори, говори без думи...
Ветровете е впрегнала – впряг,
прекосява незнайните друми.
За уюта на нощ с тишина
съм приготвила моята стая.
Нека чуя добрата Луна
Не сънувам ли? Вече я зная!