Лунни ивици

Лунни ивици

Задъхана, надничаща над улици,
над облаци, дървета и треви,
Луната свети , светят малки ивици
и носят спомените отпреди.

А локвите са нейно огледало,
оглежда в него своите черти,
усмихва му се в сребърно и бяло,
 и пак около него се върти.

Така прилича на едно момиче,
което нощем приказки реди,
защото знае, иска и обича...
Понякога и винаги... Преди??

Задъхано, наднича ли над улици?
Луната тази нощ защо не спи?
С момичето ще връзват тънки ивици
от приказки и случки... Може би!?