Двеста пъти

Двеста пъти

Ще дойда тази вечер пред дома ти,
пред тежката врата ще коленича.
На Бог ще се помоля двеста пъти,
но няма да те пусна безразличен.

Ще гледам към небето като луда,
ще моля и ще прося милостиня.
Кошмар да си, не искам да се будя.
И да болиш, не искам да изстина.

Любов такава трудно се забравя,
опитвала съм вече всеки начин.
И рак да беше, щях да се оправя...
от теб ще се оправя ли обаче?

Не искам да осъмвам пред дома ти,
пред теб като пред Бог да коленича,
но по-добре убий ме двеста пъти,
отколкото да тръгваш безразличен.