Вяра

Вяра

Ще оставя в ръката на просяка
до стотинка каквото изкарах.
Ще убия душата износена
и ще тръгна безцелно нанякъде.

С непознати ще пия до съмване,
ще ги лъжа на шах и на карти.
И забравила нашето влюбване,
ще раздавам плътта без остатък.

Ще родя в изоставена къща
за пияния вяра във утрото,
за нещастния – вяра в живота,
за бездомния – вяра до лудост.

Ако днес се усмихна на просяка
и за брат си отчупя от хляба,
ще повярва дори и безбожникът.
Аз от него се уча да вярвам.