Парчета

Парчета

Усещам още рано сутринта,
че някак пагубно денят започва.
Часовникът е със една стрелка.
Часът е страшен – три шестици точно.

Мирише на откраднати цветя,
тамян и църква, и един неверник.
Надвисне ли над София нощта,
десетки ще се облекат във черно.

Един глупак с открадната кола
живота ще направи на парчета.
Преди смъртта да изкрещи “Ела”,
погребах на доброто цветовете.

Усети се във девет сутринта...
Изобщо този ден защо започна?
Надвисне ли над София нощта,
съм три шестици точно...