Сенки
Сенки танцуват
и гонят се,
плъзват се по стената.
Вятърът свири напевно и тихо в дърветата,
вее, нашепва, шуми и потраква,
размиват се в хоросана недописани силуетите.
Сенки рисуват
подгонени,
чертаят истории недописани
по стената на къщата някога бяла, а вече разсипана.
Ръцете им галят мазилката
сякаш изписват забравени сънища.
Всеки жест е заплаха, всеки жест е красив като приказка.
Мастилени вият се
като реки изоставени пътища
от стъпки на хора
обичали, мразили, хора измъчени,
хора, хвърлили своите сенки завинаги,
докосвали, милвали, удряли, диво прегръщали,
за малко дошли в този свят и безшумно заминали.
Сенки танцуват,
изгонва ги
сънливо, студено разсъмване.
Нощта беше тъмна и хладна и вятърът свиреше дълго.
Размиват се сенките.
Чакат поредното стъмване
и като спомен за някого скъп и отишъл си
някак все не се стапят напълно...