Йордан Епитропов: Ако човекът осъществи Мъдростта, ще познае Истината, а тя ще го направи свободен

Йордан Епитропов: Не в спасението от бедствието е тайната, а в душевното ферментиране и обновление, в ускорения кръг на прераждането, в разбирането, че Мъдростта разрушава, само когато възкресява.

----------------

Знанието на Мъдростта освобождава човека от страха от смъртта, от самосъхранението за оцеляване. Тя дава поведение и Път за възкресение. Освобождава го и от невежеството, заради отговорността

Гл. ас. д-р Йордан Епитропов преподава алгебра и теория на числата във Факултета по математика и информатика на Пловдивския Университет “П. Хилендарски”. Той е и водещ в Школа “Път на Мъдростта”, основана от Учителя на Мъдростта Ваклуш Толев.

----------------

Йордан Епитропов: Ако човекът осъществи Мъдростта, ще познае Истината, а тя ще го направи свободен. Ще се обожестви чрез знание и ще трансформира страданието в развитие, ще изведе към живот Бога в себе си
Едно интервю на Лияна Фероли

– Скъпи събожнико, допада ми твоя творчески, изследователски подход, към всяко едно познание. Навярно така се разкодират многото му нива, които са в постоянно движение, а се прибавят и нови подстъпи в опознаването на себе си и на света?

– Първо, искам да благодаря за обръщението “събожнико”, дадено ни от Учителя на Мъдростта Ваклуш, което е една неживяна още тайна за човечеството. Що се отнася до подхода към познанието, човек започва от най-естественото – познанието чрез сетивата, чрез нагледното. Това е познанието на всекидневното му осезание и виждане. После то се градира до едно познание чрез ума, в което вече той прави доказателства. Но мистичната страница на познанието говори и за интуицията, чрез която може да се откриват и усвояват духовни ценности. Докато чрез ума човек експериментира и изследва, обучава и се възпитава, то именно чрез интуицията може да се стигне до истинско познание за себе си и за света. Тя е щедър дар на будността.Затова Витлеемската звезда е видяна само от тримата влъхви. Връзката между различните методи на познание никога не се къса, но всеки от тях идва с неизбежна последователност, когато човек е готов да го понесе.

– Много ми допада и тезата на Ваклуш, че Мъдростта няма да свали от олтарите нито една икона, на която и да е вероизповед. Но истината е трудно постижима. А трудността за достъп до нея идва и оттам, че все някъде, всеки един неин аспект е реалност в многоизмерната Вселена...

– Човек е многомерно същество и в своите седем тела той може да прави валентности с всичко и с всеки. Това, което за някого в личния му път е мината йерархия, за друг може да предстои като достижение. Оттук идва и трудността за постигането на истината, заради различните й прояви и лица. Но в този етап на еволюцията на културите, истината е въпрос не толкова на лично достижение, колкото на планетно развитие. Сега навлиза културата на Мъдростта, която няма да свали иконите на старите вероизповеди, защото по същност се основава не на вяра, а на знание. И тук не става въпрос за толерантност, а за идейност. Мъдростта не просто брани светостта на всеки олтар, тя носи ново причастие в идеята за обожествяване на човека, защото му дава ключовете за седемте печата от Книгата на Живота. А ако осъществи Мъдростта, човекът ще познае Истината, която по думите на Христос, ще го направи свободен.

– Духовното, окултното познание, разкрива, че в който аспект се фокусира човекът, в него налива енергия и така го осъществява. И по този начин той твори живота си...

– И затова е казано в Евангелието, че дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви (Матей 6:21). А сърцето е онзи духовен център у човека, който му дава достъп до Мировото съзнание. С фокусирането на съзнанието в този център, събудената енергия на Кундалини се усвоява от него и така работи, твори... А това е едно вътрешно сияние, което не се постига с насилие. Затова човек трябва с отговорност да избира съкровището си, за да бъде съзнателен в пробудата си за развитие – да не осъжда връхлитащата го беда, а да я трансформира; да не роптае срещу Мировите закони, а да им сътрудничи. Взаимодействието на съзнанието с пробудата на този център – дали чрез болка, или чрез благодат – е потреба в изграждането, за да може съзнанието да расте. А този духовен растеж въздейства и върху целия материален корпус на човека.

– Затова, според мен, трябва да се търсят във всяко едно познание неговите нюанси, чрез които се отива до динамичните му дълбини-висини...

– Тук бих обърнал смисъла, т.е. да се търси в познанието не нюанса, а прилива, динамиката, която е същност, а нюансите са феноменални. Динамиката е вложена в Адам чрез Божието дихание още при неговото сътворение. А след това, човекът е пратен от Твореца да се обработва като материя, да се обучава като мисъл... Динамиката се носи от Адам (мисълта), но се изразява от Ева (желанието), защото тя посяга към плода на познанието. И какво рече Бог, след като човекът яде от този “забранен” плод, – ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло (Битие 3:22). Това е нещо, което убягва от очите на всекидневието – Бог утвърждава чрез познанието на добро и зло, че човек става не грешник, а като един от Нас, т.е. божествен. Нещо повече, когато вкусват от познанието, Адам и Ева имат поведение на съгласувано действие по отношение последствието, че ще умрат. Те имат готовност и да понесат страданието, че с болки ще раждат. А именно раждането и умирането динамизират присъствието на човека във физическото поле.

– Смятам, че в пълното познание винаги се надига Любовта, че тя не може да се прескочи. Защото дълбоко във всяко нещо има любов. Мъдростта не се ли отваря истински само чрез изгрева на Любовта?

– Нека първо уточним, че има разлика между любовта като чувство и знанието като информация, от една страна, и Любовта и Мъдростта като духовни енергии, от друга. Според Ваклуш еволюцията на човека се пулсира от Логосовата ритмика на духовните вълни. Тази ритмика извежда човека от лоното на Отца с вълната на Сътворението и ще го върне при Него, като минава последователно през вълните на Митологията, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата. Седемте духовни вълни са Логосови еманации, всяка от тях захранва планетната духовност, утвърждава нови култури, сменя битието и мирогледа на милиони хора и им дава нови ценности. Човек винаги е имал в живота си любов, но Любовта е духовна вълна с основен принцип – човек да прощава и да обича дори враговете си. Тя е дадена от Христос. Знанието до Любовта е свързано с изграждането чрез правила и добродетели, затова в духовен смисъл то е нецялостно, непълно. Но Христос разчупва тази тенденция и я сменя с последните Си думи на кръста: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят (Лука 23:34). Той иска прошка не защото хората не са добродетелни или са необичащи, а защото не знаят. Затова и казва на учениците Си: Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе (Иоан 16:12). Спестява им знание, защото не са готови за него. Ето защо, е необходимо със следващата духовна вълна на Мъдростта да дойде знанието като вътрешна светлина. С него човек може да се освободи от страха и с дързост да потърси Бог в себе си.

– Много малко се говори и за тази закономерна взаимовръзка между Любов и Мъдрост. А, като че ли, точно тя задълбочава загадката, която носи възторга, възхитата, трайността на наученото...

– Да, малко се познава мистичната страна на тази взаимовръзка и затова понякога се профанира. Идването на Христос е преобрат в духовната еволюция на човечеството. С вълната на Любовта Той спира доминантата на отмъщението и жестокостта между хората. Но духовната вълна на Мъдростта, дадена от Ваклуш, носи една нова идея за човека – всеки човек е един бог в развитие! В културата на Мъдростта човек се обожествява чрез знание и съзнателно може да се трансформира страданието като импулс за развитие. Така се осъществява една нова планетна социология – няма зло, има нееволюирало добро, в която радостта се живее като усмивка на Мъдростта. С възкресението Си Христос дава пример как човек може да се освободи от земната властност, но с молитвата на Мъдростта човек иска Бог да го научи как да възкръсва.

– Каква е връзката между сътворителното Божие Слово, като начало на Божиите пътища, и духовната вълна на Мъдростта? Казват, че Словото предавало нетварната Христова енергия, познанието за Бога, в което било най-висшето благо за човека. Но какво предава Мъдростта?

– Да се говори по същество за сътворителното Божие Слово – Да бъде Светлина! (Битие 1:3), за човека не просто е трудно, а понякога дори и невъзможно... Затова може да се позове на Евангелието: В начало беше Словото... и всичко чрез Него стана (Иоан 1:1-3), т.е. Творецът чрез Словото влага Себе Си в цялото мироздание. Текстът продължава, че в Словото имаше живот, и животът беше светлината на човеците (Иоан 1:4). Ваклуш разкрива, че в еволюцията човекът се разгръща чрез Словото, като усвоява вложената в него божественост. Духовната вълна на Мъдростта е именно от тази вибрация: Да бъде Светлина! Затова само Мъдростта може да отключи, да “разговори” Словото в човека. А чрез Него в степените на посветеност, човек може да се овладее и надмогне, за да изведе на живот Бога в себе си.

– Трудно може и да съпоставим древното езотерично познание със съвременното, низпослано като осенение-откровение... Нали само чрез “мъдрото сърце” (Изход 35:25) може да се осъществи библейската теза за изпълнение на Божия закон...

– До сега в езотеричната култура на човечеството има оставени само две Откровения – на Хермес и на Йоан чрез Христос. Има и щедростта на осенението върху множество пророци и риши. Но в съпоставка с древното познание, съвременното е рожба най-вече на ума в областта на философията и науката. Например, в последния век и половина изключение прави Теософското общество, създадено с предназначението да подготви духовната атмосфера на планетата за прииждащата нова духовна вълна, дадена от новия Миров Учител. На това предназначение сътрудничат и някои от Великите посветени, захранвайки нови школи, като Агни-йога. Що се отнася до изпълнението на библейския Божий закон, сега то е предимно в социалната сфера и на моменти има по-скоро задържаща, отколкото динамизираща роля. Христос каза, че идва да изпълни Закона и пророците, но ги отрече с идеята Аз и Отец едно сме. (Иоан 10:30), като демонстрира как Синът става Бог в религията на Отца Си.

– Смята се, че лежащото в основата на Творението Цвете на Живота, съдържащо всичко в своята геометрия, както и светлинното тяло на човека, се активира и поддържа с любовта, а страхът прави обратното. Вероятно, точно утвърдената Любов може да прерасне в Мъдрост?

– Цветето на Живота е сакрален символ, известен на всички мистични учения. Открит е още в египетските пирамиди и вероятно е пренесен там от Атлантида. Наистина, в него като теология, като геометрични и числови тайни, са вградени основните закономерности на Вселената и човека, откриващи се и в кристалната решетка на етерното ни тяло. Но, както разбирам въпроса, ударението е върху Любовта като творческа сила. Тя не просто поддържа, а грижовно защитава по-фините тела, помирява и изгаря дисхармонията между тях и така храни физиката. Любовта не е размяна на добродетели, а осъзната жертва, която нихилира страха, че има враг. Ваклуш казва, че Любовта е Светлина в живота, а Мъдростта е живот в Светлината. Утвърдената Любов освобождава човека чрез обич и прошка, Мъдростта освобождава човека чрез знание. Тази свобода е противоотрова срещу страха – най-големият праг на развитието, защото страхът храни статиката на самосъхранението за оцеляване. Страхът – и то най-вече внушеният страх от смъртта, нито е формула на служение, нито поведение за възкресение. Мъдростта е Път без страх от болките на еволюцията, Път за възкресение.

– Неусвоената напълно Любов води ли и до също такова качество на Мъдрост? Това може и да е част от еволюционния път, но като прибавим към него и липсата на смирение, май, става доста опасно...

– Мисля, че връзката между духовните вълни не е така линейна. От една страна, те са единосъщни – в смисъл, че Логосът е техният източник. От друга страна, те са йерархични като излив, защото всяка следваща надгражда предишната с нови принципи за развитие на човека. И така той усвоява степен по степен вложения Бог у себе си. Но една духовна вълна не може да бъде изчерпана изцяло, нито може да бъде усвоена в пълнота от развиващия се човек – иначе трябва да се упрекне Логосът в липса на щедрост по отношение на децата Му. В неусвоената напълно Любов може още да живее натрапената идея за първородния грях, може още да взема връх самомнението... Но в Мъдростта човек чрез знанието осветява Любовта, а смирението като вътрешна сигурност, му дава убедена жертвоготовност. Смирението е лична изповед на божественост, учи Ваклуш, висша духовна сила, с която човек понася безболезнено тежестта на земното притегляне.

– Тук нещата опират и до така трудното за осъзнаване невидимо, незнайно – Неведомото. Ние не го виждаме, но то ни вижда и ни коригира. То трудно се обяснява чрез думи, но пък чрез знанието се доближаваме все повече към него...

– Безспорно, трудното за осъзнаване, невъзможното за осезаване, невидимото – това е Духът. Защото материята – мисъл, емоция, биология... – го приютява, но и прикрива. Нейната менливост не отрича реалността на Духа, а утвърждава възможността й да го изявява. Човек чрез своята материя изявява будността, посветеността си... И поради това те не могат да бъдат оспорвани. Всеки минава по стълбицата на знанието. Доколко ще осъществи божественото в себе си, до кой хоризонт ще се простре вътрешното му зрение, е проблем на йерахия на усвоеното от него знание. Но когато достигне Духа, ще разбере мисълта на Ваклуш, че има само една реалност – и това е реалността на Духа.

– В този път, навярно, самоцелната, горделиво надменната мъдрост, може да бъде разрушителна, защото води човека извън Бога. А пък и непознатото е достъпно само на чистото сърце...

– Горделивостта е проява на снижен усет за себестойност и в духовен план дори е опасна, докато гордостта е достойнство и знак на жертвеност. В този смисъл Мъдростта, като израз на събудена божественост, не може да е горделиво надменна. Нито може да е самоцелна, защото води в служение, а то е без цел. Но може да бъде разрушителна. Но Мъдростта разрушава, само когато възкресява. Има, обаче, един тревожен проблем в подстъпа към непознатото, когато невежеството поднася своето полузнание. За Ваклуш неграмотността е позволено незнание, което всеки може, а и трябва, да си попълни. Затова тя е простима. Но невежеството е непозволено знание, обидно полузнание с липса на будност, което често внушава съмнение, ужас и страх. С Мъдростта човек се освобождава от невежество – заради отговорността.

– Затова преди Любомъдрия е Чистосърдечният човек (“блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.”(Матей 5:8), с чисти подбуди, мисли, с чисто съзнание. Вероятно, той “вижда” чрез общение със Словото и Духа на Бога...

– Боговидството е една от най-великите енигми в Пътя на човека, на което Мъдростта дава ново измерение – сърцето да се пречисти чрез светлината на знанието. Сърцето е обител на светостта, но тази светлина динамизира духовността да роди в него свещеността. Това са нови еволюционни пулсации, които ще трябва да намерят своя материален израз като приложност и принос. Така материята ще се освобождава от ниските си вибрации, за да се одухотворява.

– И както здравето не е целта, сигурно и мъдростта не е. Но пък стремежът към нея е прекрасният път на душата в себепознание и любов към Бога, към ближния, към служението, без което всяко друго знание ще бъде напразно...

– Много точно казано. Мъдростта е свободна от цели. Но е достатъчно целенасочена в обожествяването на човека като битие. Разбира се, тази целенасоченост има своите етапи, в които душата се изгражда в себепознание, устремена към целостта. А в целостта вече може да търси и намери осъществяването в подстъпа към Свободата – Живота в Бога.

– Има становище, че тъкмо чрез сърцето ще се разкрие Божият образ на човека, особено сега, когато навлизаме в 5-та плътност, свързана с 5-я елемент – ефира. А къде ли е скрито пък Божието ни Подобие?

– Мъдростта утвърждава сърцето като един нов олтар – духовно пространство, в което човек има достъп до Мировото съзнание. Но Божието подобие е от съвършено друга йерархия. Според Библията, Бог сътворява човека по Свой образ и подобие (Битие 1:26), като вдъхва в него Своето дихание (Битие 2:7). Ваклуш казва, че диханието е чистата Божественост, персонално приложена в лъч. То прави човека божество и дава пулсациите на еволюцията му. А подобието е кодираната чрез диханието божественост в човека, неговата духовна цялост. То е еволюиращата тайна, вложена в човека, и възможността му да осъществи Бог. Животът не е в подобието – то самото е живот.

– Сега има особено отстъпление и в религиозните съзнания, поради антитезата добро-зло и надпреварата между двата полюса, но и поради голямата недостатъчност на любов. Добре че идват големи промени и това постепенно ще се видоизмени...

– Наблюдаваното отстъпление в йерархията на религиозните съзнания има своите причини и в смяната на Мировите духовни вълни с прииждането на Мъдростта. Тази смяна от една страна извиква един кръг от будни души, които да приемат идеите и Учението на новия Миров Учител. Но от друга страна, изтласква в социалността души, закъснели в своята еволюция, които в прилива от енергии може да намерят основание за промяна на еволюционния си статут. Та нали Логосът има грижа както за целостта на планетната еволюция, така и за отделния човек. Човечеството все още няма духовна поносимост, защото не умът е властен, а е покорен да удовлетворява поривите на желанията. И така мисълта е въведена в разврат – да обслужва низшите полета. Това е ужасът на този пласт закъснели души – удоволствието, вместо отговорността. А оттам идва и безсилието да удовлетворят душевните си потреби, и насилието над мисловността си, упражнено за социални тенденции. Но така те не могат да променят нито себе си, нито света. Трябват им нови идеи, нови енергии...

– Може би и епидемиите, войните, бедствията, подпомагат по някакъв начин този процес. И, вероятно, те ще надхвърлят представите ни за тях. И ще преобразуват страха ни във възторг...

– Не може да се отрече правото на планетата като духовен организъм да има своите механизми на регулация и защита. Още повече пък – отговорността на посветените, упълномощени от Логоса за ръководство и покровителство на планетната еволюция. Епидемии, бедствия, е имало и ще има, ще има и земетръси, и потопи, и вулкани... Те са не само вън, но и вътре в човека. Така трезорът на душевността му преминава през различни култури. Тук тайната е не в спасението от бедствието, а в душевното обновление. Благоверният Ной бе натоварен в потопа да спаси света – ето прехода от една култура към друга, но какво се получи? Поколението на Ной беше ли без грях и разврат, имаше ли нова душевност, нов идеен свят...? Еволюцията ползва катаклизми, за да ускори кръга на прераждането и страха от тях може да се преобразува във възторг, ако се разбере Космичната целесъобразност. Но същественото е човек да се обезземи, т.е. да освободи материята си от земната гравитация. Или както казва Ваклуш, обезземяването е не да отречеш земята като поселище, а да ферментираш в своята сътвореност.

----------------
Разговора води: Лияна Фероли
----------------