Ваклуш Толев: В моето пътуване към Целостта винаги ме е водило единството между Бога и човека

Ваклуш Толев: Ужасът на невежеството е по-лош и от престъплението, затова не е нужно старото да се убива, а да се остави памет за него, за да има йерархия на усвояване в познанието

След по-малко от 100 години, смъртта ще бъде добродетел, тя е вратата към възкресението, към безсмъртието, които са процес на вътрешна духовна пробуда.

----------------

Какво събужда, съхранява и подтиква към развитие изначално заложената в нас жажда за знание, за истина и свобода? С течение на времето и най-вече след срещата ми с Учението на Мъдростта, низпослано от съвременния наш духоведец Ваклуш Толев, разбрах, че това става чрез едно издълбоко докосване до нашата съкровена същност, което разкрехва сетивата ни, сърцата и душите ни. Изпълва ни с чувство на радост, светлина, проникновения, които забързват нашия пулс с просветляващи подтици, даващи ни нови представи и асоциации, извеждащи ни от изтощаващата сивота, напътващи ни от Водителя вътре в нас, водещи ни към естественото любомъдрие, към хармонията между цвят и рана, копнеж и вопъл, между добро и зло... Към най-крехката, но и най-стабилна едновременност на всичките неща, към съгласието с потока на живота и неговото целебно Единство. Още от далечните години, когато бях силно привлечена от уникалната творческа разцветка на Учителя на Мъдростта – Ваклуш, с която той разгадава духовните реалности и ги изпълва с живеца на прозрението, направих няколко интервюта с него. Но сега, когато вървят празничните инициативи по случай 100-годишнината от рождението му и ще се състои премиерата на документалния филма “Ваклуш” в 27-я Международен София Филм Фест (19.03. в кино “Люмиер”, НДК), реших да подбера от тях някои особено актуални за съвремието негови прозрения. Допълнителни прожекции на филма ще има в София и на 20 март в Кино Г8, ул. Гладстон – № 8, на 25 март в кино “Люмиер”- НДК, а на 8 април във “Фестивален комплекс”, гр. Варна. Тогава Движение “Път на Мъдростта “ чества Възкресение Христово.

Нека тази година, белязана от светлата 100-годишнина от рождението на Учителя на Мъдростта Ваклуш (носител на Висшата духовна сила, чийто вечен Път е осенен с дух и пламък), ни донесе това, което той често ни пожелаваше – така нужната промяна срещу баналността на констатациите, извикваща енергиите на необикновеното. Да смени старите натрапчиви повои, увивали ни толкова дълго и държали ни в границите на обикновеното, преходното, с реалното творчество – свобода от минало, вътрешна будност и прозрение. И с проглеждането за духовните реалности, които ферментират обикновеното.

----------------

Ваклуш Толев: В моето пътуване към Целостта винаги ме е водило единството между Бога и човека. И този Път вече е даден. Постига се чрез знание и себенадмога
Едно интервю на Лияна Фероли

– Един ден, г-н Толев, Потокът на изреченото и писаното слово достига ли до Океана на Целостта?

– Човек не може да осмисли живота си вън от Целостта. Всеки поток, обречен не на цели, а на служение, стига до Океана. А с него и този, който не служи само на личния си човешки олтар, а на всеобщия. Така че не само отделните му капки, които съставляват Океана, но дори и Той служи на Свото трилико предназначение – единството между Бога и човека. Това винаги ме е водило и в моето пътуване към Целостта.

– Какво най-вече искате да изрази словото във вашите трудове и особено книгата ви “Окултни школи и мистични учения”?

– Най-общо – да одухотворят вътрешния свят на докосналите се до тях, да разгръщат духовния им потенциал.А “Окултни школи и мистични учения” има за задача да потвърди онова, което е и в първата й част – “История на религиите”, чийто извод е, че религията е неизбежният път на човешката култура. Защото така както Бог не се доказва, а се живее, така и културата не отразява, а променя духовното развитие. За еволюцията на човешкото съзнание са нужни такива опорности, каквито са сетивата за езотеричното, за целостта на съзнанието. Също и освобождаването от присмеха на невежеството и знания, необходими за съвършенството на човека.

– А това, навярно, е единственото неконюнктурно знание...

– Логично е всяко знание, получено от очи, ум и сърце, да е преходно. А на голямото вътрешно знание, което е усмивката на мъдростта, са му нужни не само вяра и будност, но и прозрение, вътрешно откровение и интуиция. Тази усмивка, дадена от божеството и пробуденото трето око, идва при нас и с помощта на езотеричната литература, която дава това, което очите и умът не могат.

– Това знание помага ли ни да преосмислим трагизма, който преживяваме сега?

– Трагедията на нашето време е в това, че човек не може да се освободи от натрапената му от юдаизма идея за страданието, от идеята за грехопадението и възкресението само в следствие на праведността. Но човеците са богоосезаема необходимост и трябва да разберат, че същината на Христовото учение се състои не в трагизма, а в развитието. Трагизмът е най-добрият реактив, с който се разрушава, надскача довчерашното.Затова той не трябва да се счита за обидно поведение на страдащия, а за един голготски път на обожествяване.

– Всички търсят Бога, но сектите, със своя фанатизъм, повече пречат, отколкото помагат за това...

– Който има само една валенция, казва, че има само един елемент. И сектите правят така, взимат една част, един сектор, един лъч от универсалното учение, от която и да е религия. Педесятниците взимат само един епизод от учението и живота на Христос и отделят само един кей в голямото и цяло езеро, където има място за всичко и всички. А само с една лодка не може да се стигне до Океана, който е пълен с много “кораби”. Не може така да се осакатява цялостното Христово учение, да се взима само един негов лъч и да се проявява нетолерантност към другите, само защото не изповядват вашата религия. Това е ужасът на фанатизма и на сектите у нас и в света.

– Вярвате ли в едно бъдещо религиозно помирение?

– Това е безспорният път на развитие. И Христос беше отричан, имаше и политеизъм, един многоезически свят с много божества, но днес има няколко милиарда християни. Но пък и те, от своя страна, започнаха да се различават. Но не в религията е грешката, а в съзнанието, което може да я приеме и приложи. Едно ограничено съзнание си създава един епизод от нея за олтар, вместо да търси пътя към Целостта, в която има място и за новата вълна на Мъдростта, а тя ще тушира отрицанията и конфликтите. Но за цялото земно кълбо една мирова религия трудно може да се формира, защото някъде по него има пещерно съзнание, а другаде – прозрение и живот в космичната цялост.

– В тази посока може ли да помогне изучаването на религията в училище? Какво е мнението ви за неделните училища?

– Задължителното вероизповедание, което не е вътрешна потреба, после води до освобождаване от него. Възпитанието чрез морал трябва да се смени чрез познаването що е добро и зло, върху него ще са построени и бъдещите религиозни формации, именно то ще води до отговорността за обожествяване. А неделните училища, тъй като са привилегия на църквата, не могат да поддържат постоянството, каквото би могло училището. Те нямат успех, защото обучението в тях е примитивно и банализирано. Едно букварче вече не може да бъде достатъчно, защото културата на нашите деца сега е сто процента по-мощна. Затова би трябвало да се търсят други пътища и начини за такова обучение.

– Вие къде ги виждате?

– Първо, човекът трябва да се освободи от схоластиката, че религията е глупост. В съзнанието на младото поколение лежи нагласата, че тя нищо не им дава. Защото направеното в тази посока досега е само външно, без да се докосне душата на младия човек. И тук е нужно апостолство. Но Църквата сега не върши апостолство, тя чака хората да отидат при нея. Обучението трябва да се изчисти и от така ограничаващия го фанатизъм.

– И не само тук има недоразумения. Много неадекватно посрещаме новите, т.н. златни деца. Не ги лекуваме, според новите им психични и физически параметри?

– Детските лекари, които ги посрещат на земно ниво, са най-отговорни за тяхната адаптация. Те трябва да могат да видят в тях огнената субстанция, която има да преминава в тях до момента на старостта. Но това е въпрос на бъдещето. Лекарите сега не знаят, че по силата на еволюционните стадии, доста хора не могат да понесат безболезнено някои “удари” на Кундалини. А в т.н. “нарушения” в биологията им, се обясняват акумулациите на отрицателните сили в тях, за които имат своята предишна “виновност” и с тях се отработва натрупаната карма. Хората не могат и да се подготвят за поносимостта на нашата Божественост, на този наш Божествен знак и това универсално знание в нас – Кундалини.

Това може да направи само Учението на Мъдростта, което дава формулите “Злото е нееволюирало добро”, “Човекът е бог в развитие”, “Няма враг, а събожник”... То дава идеята да изведеш “врага” в събожничество и съпътничество – не да го погубиш, а да го освободиш, като не приемаш чуждата “вина” за своя безгрешност. Учението Път на Мъдростта сменя паспортите на духовността, сменя огледалната легитимация на човека.

Помага да се разбере, че Кундалини не е риск. Че като пленник в нас, Той чака в постоянна битка своето освобождаване, като сътрудничи за това. Дарява своя “господар” с благодарност, че го е съхранил и опазил от излишни увлечения, с радост очаква да обслужи богочовека.

Човекът, обаче, не може да не бъде в конфликт заради това, което дава рангът му – да стане бог. Пък и като резултат от тази “битка”, сега усещаме само болката на тялото, но не и болката на Божествеността, т.е. на Бога в човека, който иска да се освободи от човека.

– Вероятно, поради това, традиционната медицина продължава да брои хромозомите в децата с променена ДНК и да сплашва родителите им, че това е нещо неестествено...

– При тоталната промяна, която сега настъпва, това е само част от новата картина на света. В бъдеще дори няма да има кръвна картина, защото човекът ще стане събожник, който носи едни съвсем други характеристики. Съвсем друга “мая”, която може да прави от “млякото” – “сирене” или нещо друго... В тези случаи изпитанията на родителите не са беда, а възпитание в жертва. Когато децата имат някакви “нарушения”, това изисква от нас по-други неща и ние трябва да ги дадем. Трябва да дадем повече време, грижи и внимание. Родителите имат, обикновено, погрешни схващания, че това е наказание. Ами тогава как да се развива “наказаният” без тези изпитания? Те не знаят, че проявената за тези деца грижа не е наказание, а награда.

Всеки човек си идва тук на земята с всичкото, което носи и му е дадено. Но друг е въпросът в коя възраст и в кой точно момент ще му даде преценка и дефиниция. Детето може да пита съвсем детински неща, но това не значи, че няма събудена отговорност за предстоящата си лична принадлежност. Но ако родителят още не е събуден за нея, събудено е онова, за което го праща. После всичко преминава през едно дълго възпитание, но във всички случаи всеки човек си остава дете на Небето, което има правото да се обособи и да отговори на своето предназначение.

– И тук, както навсякъде, има много разминавания между правата и прилагането им. Вие предложихте в “Хартата за правата на човека” да се включи и клауза за правата на душата, защо това е толкова важно?

– Когато се защитава само физическото, тленното, вторичното, не могат изобщо да се потърсят причините и елементите, които накърняват първичното, душата. И тогава се стига до подобни изкривявания. Такава защита не е предотвратила и убийствата, и дискриминацията. А нашият народ е създал приказката за ранената и оскърбена мечка, на която раните зарастват, но лошата дума остава да я терзае. Знаел е народът ни кое право е по-важно. Когато можеш да предвидиш защитност и на душевната цялост, т.е. на първичната реалност – духовната, то тогава можеш много по-добре да опазиш и вторичната – материята, тялото. А сега излиза, че е защитено само смъртното, тленното, а вечното, безсмъртното, – не. Но точно това – невидимо нещо, но по-реално от всичко друго, се връща в следващото прераждане. И ако дойде накърнено, нарушено, се нарушава и целостта на личната, националната съдба, националният път.

– Откога започва, г-н Толев, идеята за правата на човека?

– Същността на всенародната Харта за правата на човека е толкова древна, че ако се върнем 5 хиляди години назад, ще я намерим в индуската религия в словата на Кришна, който казва, че заради любовта дава живота си. След това Шандор Петьофи го повтаря. После Буда, предшественик на Исус, се бори против кастите, а Мойсей поставя началото на някои от най-важните човешки права. Правната доктрина в Десетте Божи заповеди я има още и в законите на Хамурапи. Подобни прояви на защита има и в Акадските таблици за съдбата, в Дванадесетте таблици на Рим – също.

ООН узаконява чрез Декларация правата на човека на 10.ХІІ.1948 г., а в българката история ги е имало много по-рано. Още нашият тангризъм не е позволявал робство, а според Търновската конституция всеки роб, независимо от пол, вяра и народност, става свободен, щом стъпи на българска територия. Левски пък изрече и нещо още по-голямо: Щом имаме сигурност за личната си свобода, можем да я дадем и на други.

– Кои са най-големите наскърбления за душата?

– Отнемането на свободата и анатемата. Робството на душата е много по-страшно от робството на тялото. Най-смелата и най-дързостна идея, дадена от Христос, е правото на свобода, на равенство, на прощение, правото на човека да бъде не само събожествен, но и свръхчовечен. А анатемата, която още фигурира в чл. 189 от Устава на Църквата ни, е религиозна казън, която унищожава човешката духовност, тя е проклятие върху духовната същност на човека и тежка морална депресия, жигосан скрит белег, много по-страшен от външните физически белези. Понятието “враг” също е много тежко клеймо върху личната душевност. В третото хилядолетие вече ще се прозре, че в т.н. “враг” е ръката на еволюцията, която ти сочи, че там в него стоиш ти, стои човекът, нееволюиралият Бог, твоят събожник. В него враждуването ще бъде само вътрешно, в теб самия, и ще продължава до пълна победа на съвестта. Само събудената съвест, а не идеята за правда, която търси възмездие, може да извади жилото на злосторството, за да остане благодатната трапеза на прощението.

– Навярно, по този път ще се надживее и дуалистичната доктрина за добро и зло...

– Голямата битка се води с хилядолетия, за да се даде път на пробудения Дух, който ще осъществи Божествеността на човека. И тогава той ще отговаря за делата си пред своята съвест, т.е. пред своя Творец. Защото това, което наричаме съвест, е огледалото, т.е. окото на знанието на Бога у нас. Този процес на будност вече върви, за да се стигне до изграждане на един свободен олтар на служение на Бога без страх, без омраза, без проклятие. А така и до най-важната битка за свобода на Бога в човека, в чието лоно всичкото зло ще е еволюирало в добро. Но то идва след много приковавания, с които отработваме кармата си. В този път много ще ни помогнат чистотата и свободата от страх.

– Твърди се, че един от белезите на събуждащата се вече Кундалини (Първичната висша духовна сила в нас) е промяната на човешката ДНК и на кръвните групи, след които човекът повече нямало да боледува, ще надмогне глада си, съня и пола си...

– Предстои ни едно истинско възкресение, една вътрешна пробуда на Кундалини. Цялата ни битка сега за Светлина и за Единосъщие с Богоприсъствието, е именно за неговото овладяване. Но тази битка ражда мир с Път, който носи подвиг. Като под Възкресение трябва да се разбира именно този процес на вътрешна духовна пробуда.

Очакват ни епохални промени както в човека, така и в заобикалящия го свят. Тъй като новите дадености ще дават ново съзнание. Новата нравственост ще промени биологията на човека. Контактите с Причинния Свят ще променят всичко. Ще изчезнат дори и кръвните групи. А когато мярката се смени, наказанието се сменя с грижа, с благодарност. Обидата, безразличието, отмъщението се сменят с благодат.

Смирението вече няма да е обредна добродетел, а ще стане духовна култура. Вълната на Мъдростта ще смени дори и растителния свят. Надмогата над хляба ще означава не хляб, омесен с мисъл, а глад за хляба на Мъдростта. Сънят също като обред на човека в земното поле, който не е същност, ще отпадне, когато дойде властта на човека-Бог. Половата енергия пък от идея за възпроизводство ще премине в идея за Сътворителство.

Когато човекът одухотвори своята материя, половата енергия няма да се хаби по познатите досега начини. Изобщо всичко ще върви по посоката не на отричането и отхвърлянето, а на побеждаването, надмогването, овладяването. Но не е нужно старото да се убие, а да се остави памет за него, за да има йерархия на усвояване в познанието. А онова, което си отива, трябва да си го изпратим.

В новата вълна на Мъдростта чуждата вина няма да е наша невинност, но засега нямаме вина за оставеното преди нас, защото човекът винаги ще е невинен, щом не е бил Сътворител. Но пък Пътят на Целостта (Аз и Той сме едно) вече е даден. И той се постига чрез познание, вяра и себенадмога, чрез стремеж да бъдеш, а не да имаш.

– Вероятно, Учението на Мъдростта ще научи човека и как да постигне това Единение със себе си, с Бога вътре в него...

– Щом като тази Цялост е заложена в човека като даденост, тя сама се развива в Себе Си и сама се коригира, утвърждава се и се осъжда. А Учението ще дава на човека знанието за прощение с невежеството, което толкова дълго е пречило на планетната ни култура, ще учи, че неговият ужас е по-лош от престъплението. Казва му, че Мъдростта е служение на Целостта. Че тя не идва нито от ума, нито от сърцето, а от Причинния свят. И че в нея, ако не загубиш себе си, не можеш да я осъществиш.

Подтиква осъзнаването на човека като еволюиращ бог, а така и развиването на приложната сила на волята, отговорността за служение, убедеността за себеосъществяване. А не да се търсят плодовете на себичността, която вече ще премине в Универсалната себичност. Тази, в която се познаваме в другия като потреба за Единство във Всемирното Братство. Но докато човекът не се загуби в същината на другия, в Алтер-егото, няма да може да се принесе в жертва за Единство.

Учението на Мъдростта извежда сега на пръв план закона за Еволюцията като един от най-съществените въпроси на знанието. Казва, че Еволюцията е безжалостна, носи страдание, водещо до развитие, но и постепенност, поносимост, които извеждат до Божественост. Нейното “безжалие” е смърт – заради безсмъртие и гроб, заради възкресение. Дори на такава болка трябва да се благодари, защото тя просвещава и освещава. Учението разкрива и тайната на нашето съществуване – да се слеем с Мировия Закон на Еволюцията, да бъдем капка в океана на Всемирното развитие, а не лична бисерна капка на собствения си цвят.

– Засега, обаче, всичко изглежда много безнадеждно. Дори искащите промяна чрез протести не си представят как ще стане това...

– Да, сега, когато още няма събудена отговорност, все още невежеството е ръководеща сила.Защото решаващите съдбите ни в духовно отношение са с основно висше образование, но това са все съпровождащите еволюционни необходимости. Протестите също не са оправдани, защото не могат да променят статуквото, тъй като няма все още подходящи личности за водачи, няма и идеи за бъднина, за единение на народа ни.

Но не е достатъчно само да изискваме от другите. Нужна ни е свобода от страх, понеже той е формула за обезбожаване, дори и за обезчовечаване. А не да отидеш някъде поради принуда или за благо. Това ще бъде съображение, а не така нужната ни свобода, която е вложената в душите ни йерархия. И все пак, не трябва да се отчайваме, защото надеждата е преддверието в храма на Духа.

Докато съмнението е гробарят, а само преходността има гроб, Духът гроб няма.Затова трябва да вярваме, че щом новото е вложено в нас, приложността ще го извика за живот. Неслучайно, българинът е целувал своя меч. Аз съм твърдо убеден, че след по-малко от 100 години, смъртта ще бъде добродетел, защото тя е вратата към възкресението, но то идва след приковаването, за да присъства на сватбата на Свободата.

Защото Животът чрез смъртта жертва човека, за да създава безсмъртие. И тъй като България е школа за духовно възмъжаване, много хора отвън ще се стичат към нея, както и много души ще се прераждат тук. Защото новото учение на Мъдростта, в което Олтарът става знанието, ще тръгне от нашата страна. Затова и руският академик Лихачов, който е прероденият Йоан Екзарх, авторът на “Шестоднев”, казва, че България е духовната лаборатория на света. Че българският народ и българската държава са Духът на света.

– Вашите съвети, насоки и пожелания с оглед идващата нова епоха?

– Мъдростта да води дните на вашето служение. Тази, която не наказва, а освобождава и опазва душата от посегателства. И да не се обръщате назад в чувството на несигурност, да не насищате глада си само с трохите от трапезата на Мъдростта. Да укротите в себе си поданиците – желанията и мислите. И да вдигнете чашата на всепричастието, за да можете да кажете, че сте Синове Божии. Но затова се иска само едно нещо – жертвена дързост.

Сега дързостта е да счупим черупката на довчерашното, за да вземем плода на Мъдростта. Защото точно дързостта прави човека мъдрец, мъдреца прави Учител, а Учителя – Син Божий. Синът Божий пък, в служението Си за Всемирността, става Бог. Но и сега всичко е на мястото си. Не трябва да забравяме, че Бащата не може да загуби сина Си – синът е, който Го губи. В Бог човек се не губи, защото той е в Него. И временната ни раздяла с Него не е милост, а тайнство на Огъня, което ни води към срещата, към Единосъщието.

Така Човешката божественост среща своята Божия човечност. Щом имаме в себе си събуден и извикан Дух на Божеството у нас, остава да направим Живот вложеното у нас Подобие. И тогава няма вече да търсим еликсира на безсмъртието, защото няма повече да се съмняваме, че в нас живее Безсмъртният. Това е Пътят на Кундалини, на Диханието на Бога у нас.

Пътят на Мъдростта е Път за връщане на човека в Бога, като осъзнае и овладее своите непобедими сили и възможности за Божественост. Първата потреба в този Път на понасяне на събудения Кундалини е без страх! Защото той може да дойде от усещането за безопорност, от това, че сме изведени от земното притегляне. Тогава ще ни е нужно осъзнаването за относителността на нашата собственост. Трябва да започнем този процес на овладяване на Огъня, на Кундалини в нас, с чистотата на всички нива.Защото именно тя не позволява да се създава вибрацията на страха.

И да помним, че т.н. “зло” е с ограничено време. А свободата от зломислие е осъществен дар на Любовта.

----------------
Интервюто взе: Лияна Фероли.
----------------