Аз мълча
Аз съм ябълката на върха на дървото.
Аз мълча, аз нищо не казвам.
И понеже слънцето ме огрява между оголелите клони –
на теб ти се струвам златна.
Аз мълча, аз нищо не казвам.
Нито птиците, нито вятърът ме е нахапал.
Затова ти се струвам най-сладката.
Аз мълча, аз нищо не казвам.
Всеки ден се заканваш, че ще се изкатериш,
ще протегнеш ръка към мен...
Аз мълча, аз нищо не казвам.
Ще го направиш ли някога?
Или докрай ще отлагаш,
от боязън да не тупнеш долу
с рани на колената...
Аз мълча, аз нищо не казвам.
Отдавна съм само кожичка алена,
само празно сърце,
само смръзнали от студа семена...
Да беше продумал нещо –
сама щях да ти падна в ръцете.
Но ти не ме повика нито веднъж.
Аз съм ябълката на върха на дървото.
Аз мълча, аз нищо не казвам.