Остани!

Остани!

Пиех билков чай в градината на рая.
Снимка овехтяла, стара
изпращаше писмо от рая.
В далечината виждах силуета странен.
Мъж.
Висок и страшен.
Държащ букет черни рози.
Изстинах.
Това е той.
Моята картина.
Шедьовърът неземен.
Ухаеше на мускус и канела.
„Здравей“ – прошепна той.
А аз отвърнах: „Остани!“.