Преди Тайната вечеря

Преди Тайната вечеря

В небето – луна, звезди. Две риби блещукат живо.
В полето – кукер. Оре, превръща земята в нива.
И чанове. Грохот. Вълк – по стръмния път нагоре.
След него и аз вървя, далече от звън и оран.
Гора. Подножие. Дом! През чужда врата надничам.
На масата – хляб. И ти. На някого ми приличаш.
На мъж? На дух? На Бог! Преди много, много години
те срещнах на Елеон и пихме по чаша вино.
Тринайсет са днес пред теб и някакво зло витае,
макар че си седнал сам в уютна и топла стая.
Не виждам да има друг, а трети петли пропяха.
И нищо не става тук – под твоята светла стряха.
От Юда ни вест, ни кост. Покой и мъртвило. Нищо!
Изниква един въпрос и глупаво го разнищвам –
възможно ли е така животът да ни променя –
аз още съм блудница, но ти си неверник женен!
Е, имаш добра жена! След кукера – теб целува.
И някаква блага вест навярно й се причува?..
На чужда врата стоя, а кукери скачат бясно!
Разпукване на яйце слухът ми долавя ясно –
сред грохот на чанове денят изгрява на склона,
пронизва ме с глогов кол и ме въздига в икона!