Орис

Орис

Засвири ли вятър зелен
и заиграе гората,
планината е в мен
и аз съм във планината.
Извират живот и вода
между тревите наболи.
Каква слънчева резеда –
пролет е, пролет е!

Когато със златен ръжен
пчелина разрови лятото,
планината е в мен
и аз съм във планината.
Мирише на мед и смола
и ми е пълна душата.
Земята е в жълта пола –
лято е, лято е!

Отнеме ли вихър студен
последния дъх на листата,
планината е в мен
и аз съм във планината.
Кълби се над кладата дим,
а пламъчетата весели
се трупат на пъстър килим –
есен е, есен е!

Когато с пресипнал рефрен
отлитне и сетното ято,
планината е в мен
и аз съм във планината.
Подръпва ме драката с клон –
ех, важно е, че ни има
все още на снежния склон –
зима е, зима е!

И нощем, и в белия ден –
все тази истина свята –
планината е в мен
и аз съм във планината!