Макове

Макове

Ален мак с цветчета като капки кръв,
отронили се някъде от дъното,
на някакво сърце отдавна уморено
да прелива, да се пръсва...
полето е осеяно с такива капки кръв
искрящи и рубинени,
нежни цветове от вятъра превили се,
упорстват крехки да не се откъснат.

А вятърът е силен, вятърът е яростен и гневен
и фучи от бесове и от емоции,
маковете са красиви, тъй красиви,
сякаш малко горди, но понякога напразно са упорствали.
Отронват се листенцата,
политат като странни пеперуди разтанцувани
и остава само опиумът да лежи
безкрайно уморен накрай стъблото, тежък и притихнал,
с обещание за лепкава наркоза,
за утехата на сънища от някой друг сънувани,
за да дари забрава там,
където станало е до непоносимост тихо.

Дали е цвете бил, дали е лек, дали отрова е
или пък само капка кръв насред полето –
нежен ален мак със скрита тайна в своя опиум,
със странни отношения със вятъра...
Бурите не са различни в свойта сила
и бушуват и в небето, и в сърцето,
и разпръскват цветовете
на безброй прекрасни, но опасни в своя страх,
опасни в своя гняв червени макове...