Смразяващо мълчание

Смразяващо мълчание

Колко пъти захвърли любовта ми?
Гневен на себе си, грижовно я прибра.
А въпреки нанесените му незаличими рани,
сърцето мое пак теб избра.

Колко пъти се опитвах да избягам,
но това сърце е голям инат.
И пак с надежда ръце към теб протягам,
а срещу мен отново лъха само хлад.

Зима, смразяващо мълчание.
Питам се само докога?
Колко дълъг е този път срокът на моето наказание,
преди слънцето да разтопи леда?

Минути, часове, а може би и дни.
Дали края му да дочакам ще успея?
Или ще тръгна, не чувайки твоя призив “Остани!”.
Уверена, че и този път ще те преживея!