В капан на мисли

* * *

В капан на мисли, страхове
денят забързано минава,
но мръкне ли и почне ли
Луната между звездите да снове,
нощта не ми прощава...
В постелята въртя се, моля се, коря се,
опитвам бесовете си да обуздая,
и страховете като житни класове люлеят се и избуяват...
Тогава сбъдвам си наум една мечта,
да бъда като фея, да мога да летя,
в градини цветни да живея.
И с идването на нощта
щом слънцето зад ъгъла се скрива,
последни стъпки на деня
и той отива да почива.
Нагиздена с роба с везани звезди,
с вълшебна пръчица ще дирижирам,
ще вплитам в страховете
и вяра, и надежда, и любов,
ще шепна приказка за лека нощ,
и после ще съм друга
с всеки изгрев нов.