Рожба

Рожба

Под розова дрешка скрито
тихо сърчицето ти диша.
На дланта ти човешка свито
гали румена бузка... и пиша

как сутрин разказваш съня си,
а всъщност рисуваш мечти –
ръка за ръка помежду си,
а пътя е замък почти...

За училище, хванати в приказка
от феи, чудеса и небе –
щастливи стъпваме в пряката близка
в петминутната утрин поне.

Растеш и развиваш таланти,
смяташ, и самичка четеш.
С теб сме най-много богати –
в деня радост ще донесеш!