Мама

Мама

Най-свидно е за мама да се пише,
най-много роли тя събира,
най-големият й дар е свише
и всички други в себе си побира.

Тя гледа ме тъй мило, нежно
от снимката на ученичка плаха.
На друга пък цъфти небрежно –
младостта е родна нейна стряха.

Пазят спомените грамофонни плочи,
естрадни песни съботно-неделни...
Моето сърце сега тупти и сочи
тези, същите мелодии безценни.

И книгите, ах, книгите, като море,
на което никога не му се вижда края,
чете ги тя, не спира се дорде
не украси със дух, култура всяка стая.

Опора е грижовна, силна майка –
дала е живот на три деца.
Обичаме я всички заедно с татко –
най-щастливи сме в семейната среда.