Есенна душа

Есенна душа

Бавно, бавно, нежно и плавно
откъде и как долетя...
листенце мъничко, цветно, омайно –
“сбогом” взе си със есента.

Танцът му беше кратък –
в него нямаше много рок.
Безшумен – сетен пламък
в края на самия живот.

Ала листенцето – цветното, огнено
го галеше слънце безчет...
Макар и паднало, беше обагрено –
отпечатък от душа на човек.