Обичам, следователно съм

Обичам, следователно съм

Есе

– Знам какво е любовта, защото съм обичан.
– Аз знам какво е любовта, защото обичам.

Как мислите? Кое твърдение е вярно?

Да, знам – идеалното състояние е да обичаш и да бъдеш обичан, но все пак...човек разбира дадено нещо, чувство, ситуация, проблем само, ако го изпита, ако се случи на него, ако мине по този път. Другото си остава на теория. Може да знае, много да е чел, да си представя, да гледа филми, да слуша мъдрости... но разликата с преживяното е голяма и съществена. Това е т. нар. истинско чувство.

Чувството, когато обичаш, те прави съвсем различен. Има моменти, в които не можеш да познаеш себе си. Има и такива, в които се страхуваш от себе си. А едни от най-невероятните са тези, в които усещаш, че можеш всичко, т.е., че няма нищо невъзможно.

Любовта те прави изключително силен, но тази сила може да се превърне в най-голямата ти слабост. Това е така, защото в дадена ситуация или междуличностни отношения не всичко зависи от теб. Макар и да можеш да дадеш и направиш непосилни на пръв поглед неща, когато обичаш, като например подвизи, изненади, жертви...едно нещо няма как да гарантираш и това е контрола над чувствата – собствени или чужди. Точно тук идва момента, когато си проличава как обичаш – властно, свободно, страстно, сърдито, спокойно...

Всъщност начина, по който обичаш, е от голямо значение за самия теб, за любимия/та, за близките, за света около теб. Защо ли? Защото за всекиго любовта е различна. И всеки изгражда реалността си според това, в което вярва.

Ако мислиш, че да обичаш е трудно, търсиш доказателства, причини, пречки..., за да не го правиш.

Ако вярваш, че от любовта боли, то си готов да страдаш, да се самоизмъчваш и жертваш.

Ако пък си убеден, че любовта не съществува, то самият ти си се отдалечил от нея.

Ако вярваш, че любовта е завинаги, значи си склонен да бъдеш с един човек за цял живот и си много предан.

Ако си мислиш, че любовта е всичко, то за теб любовта е най-важна.

Ако си представяш, че любовта е сбор от топли думи, цветя, музика, отношение, стих,то самият ти си романтичен.

Ако вярваш, че любовта е щастие, то и ти носиш слънце в душата си...

Ето защо е важно какво мислиш. Каквото мислиш, това предизвикваш.

Още по-важно от това какво мислиш, е какво представляваш – твоята същност като човек. Тя, всъщност, е основата. Там се изливат всичките емоционални и мисловни процеси.

При несигурност и неувереност, при емоционални приливи и отливи, при житейски проблеми, е нужно човек да бъде доколкото се може осъзнат, зрял, почтен. Все повече се убеждавам, че за да обичаш, трябва да си достоен и определено е нужно да си възпитал в себе си качества. Любовта е силна, но човекът я прави по-силна. Затова са толкова важни ценностите, отговорността, граденето на доверие, възпитанието, коректността, устойчивата психика, искреността, уравновесения характер, старанието, трудолюбието...

Ако човек се стреми да бъде, ще успее! А създаде ли основата, ще бъде готов и да обича. Обича ли, ще помага на другите. Любовта е и основа, и стълбица и е добре да бъде достатъчно издръжлива, за да ти служи цял един живот.

Изначалната любов към работата, хората и живота е важна. Когато обичаш всичко това, искаш да вложиш енергията си в нещо, а това нещо да бъде полезно и ценно за теб и за другите.

Когато обичаш някого специален за теб, се изправяш пред всякакви трудности, справяш се с тях и чертаеш път към щастието... Защото любовта ти е светлина в тунела и гради мост във взаимоотношенията ви.

Най-прекрасното чувство винаги е изпълнено с щастлив въздух. А освен него то ти подарява и възможността да се усетиш истински.

Не е ли това усещането, към което всички се стремим?! Не е ли едновременно най-естественото и най-трудно нещо за постигане?!...

Да обичаш е като да плуваш в морето. Потапяш се и вече си различен – на плиткото се наслаждаваш, от дълбокото ти се иска да избягаш.

Едно е сигурно – можеш да обичаш безкрайно.

За да се научиш да плуваш, трябва да опитваш. За да се научиш да обичаш – също.

А за да ставаш все по-добър в уменията си, е нужно да не се отказваш. И да знаеш една тайна – разликата между теб и любовта е, че тя няма Его.