Родина
Нищо по-чудно, по-красиво и необятно от нея, аз не знам
Някои ще кажат днес сме тук, утре сме там.
За някои кал, за друг плодородна почва,
без теб аз нищо нямам, светът ми с теб започва.
Земя ли си ще си вечно жива,
да те обичат вечно – ще си все красива.
Вятърът носи твоята приспивна песен,
после събуждат се ветровете наесен.
Дори и да потъна аз в този вечен необят,
който е дори и сред чуждите, признат.
Дори и в чуждо място и в друго време,
ще се връщам пак при теб на колене.
Когато дойде време да се спомина,
то нека да е само в моята родина.