Кастинг

Здравей, бабо! Тъй като от лекциите ни остава свободно време, с още трима колеги решихме да се запишем за участие в курс по актьорско майсторство. Но първо трябваше да се явим на кастинг за одобрение. Провеждаше го режисьорът, който водеше курса.

– Вие сте четирима – каза режисьорът. – Какво да измислим за вас? Да, например може да изиграете сътворението. Момчетата да бъдат Бог и Адам, а момичетата – Ева и змията. Хайде, разпределете се сами, кой кого ще играе. Текст няма – каквото си спомняте, каквото сте чули или сами можете да си измислите – важното е да усетя чувства – че можете да пресъздадете на сцената чувство и да го предадете на зрителя.

За нас двете беше ясно – колежката ми ще играе змията, а на мен любопитството ми е изписано на лицето – жива Ева. Проблемът беше при колегите – всеки искаше да играе Бог. Ролята на Адам била много лесна и не давала възможност за истинска изява. Спряхме се на колегата, чийто глас напомняше гласа на Морган Фрийман, когато играеше Бог в оня филм.. нали се сещаш, бабо. Но знаехме, че той се определя като атеист, пък да играе точно Бог... нещо не ни се връзваше. Тогава той каза:

– Аз съм атеист по отношение на религиите, но и аз поглеждам към звездите, гледам хората и най-важното – мога да мисля логично. Ще изиграя ролята!

И ето, колежката се сви на пода като змия, ние с колегата – “Адам”, застанахме един до друг, а “Богът” се скри зад завесата.

– Хайде, идвай, нали ще започваме!

– Добре, ще дойда. Сила, която е във всичко и може да създаде всичко, може да приеме и човешки вид.

Изиграхме сценката сполучливо, “Адам” убедително се стресна и не можа да преглътне парченцето от забранения плод и коментирахме, че адамовата ябълка при мъжете е видимата проява на стреса и срама. И колко са уязвими мъжете и трябва да ги пазим. Питахме се, кой ли е написал Стария завет, особено частта преди да се създадат хората. Сигурно самият Бог е разказал за това на Адам и Ева, те са го разказали на децата си и така се е предавало през поколенията. Запазило се е и след потопа та до днес. Но кой го е написал? Никой от нас не знаеше, обещахме си да проверим дали го пише в Библията.

Режисьорът седеше отстрани и като че ли нашата дискусия извън задачата му стане интересна.

И после, на колегата – Бог му хрумна да застане зад завесата, да му задаваме въпроси и той да отговаря колкото може. Зад завесата, защото Бог не се вижда. “Змията” се изправи и с “Адам” започнахме да питаме:

– Защо на Земята има болести, насилие и нещастни хора? Нали си Любов, нали ни обичаш!

– Защото не спазвате законите. Квантовият компютър ви каза как създавате реалността – искате нещо да стане, изпитвате силно чувство от сбъднатото желание и квантите го правят. Те нямат избор. Вие избирате реалността си.

– Как ще познаем, че чувството е силно?

– При силна радост в очите ви напират сълзи. Или пък попитайте майката, прегърнала за пръв път новороденото си дете.

– Леля казваше, че когато за пръв път прегърнала бебето си, имала усещането, че държи целия свят в ръцете си – казах аз.

А “змията” попита:

– Само така ли можем да творим реалност?

– Може и с често повтаряна мисъл, с вяра, убеждение, че ще стане. Така се случват чудесата с молитвите на религиозните хора – чиста квантова механика.

– Законите на макро- и микрокосмоса, каквито сме открили, верни ли са?

– Ако силно вярвате и сте убедени, че са верни, те са верни за вас. Най-важното е да знаете, че всяка материя е подчинена на закони, не може да съществува без закони. Така е създадена. И стигнахме до чувството – най-важното за вас. Тази фина материя се движи като бумеранга – връща се там, където е създадена. Каквито чувства излъчвате от себе си, те се връщат при вас. Колкото повече хора засягат, толкова по-мощно е въздействието. Когато предизвикате страх, болка или ужас, който се чете в очите на майката, която не може да помогне на детето си наркоман, например – всичко се връща назад по веригата. Насилието над волята на човека във всякаква форма – от грубата дума до убийството е пагубно за вас. Да докараш човек до отчаяние, да сринеш психиката му също е убийство. И рано или късно ще изпитате чувството. Не Бог ви наказва, а законите на чувствата. Ако тези закони се познават, много хора биха осъзнали, че могат да покриват нуждите си и с друга дейност. И ще разберат, че не лукса, а чистата съвест е най-добрата възглавница. Помнете – законът на чувствата! Проявете здравословен егоизъм и правете добро, за да ви се връща добро.

Аз обичам всички – вас и човека срещу вас. Аз съм във всичко – и в живата материя и в неживата, според вас. Всичко се подчинява на закони без избор. А на хората дадох най-големия дар – изборът какво да мислят.

– Има ли изчезнали цивилизации?

– А вие как мислите? Спомнете си за маите. Що за извратено мислене имаха – да правят човешки жертвоприношения, за да омилостивят Бога!

– Как са построени пирамидите?

– Те достигнаха до квантовата механика. Но, я погледнете рисунките им – човешки тела с глави на птици. Вижте сфинкса! Те посегнаха на видовете – не можех да ги оставя. Внимавайте какви опити правите и не си търсете оправдания с “ако не го направим в нашата лаборатория, другаде ще го направят”.

– Къде ще отидем след смъртта!

– Е, за такова знание още ви е рано. Само ви обещавам, че ще бъде още по-интересно. Вечността е пред вас!

– Ще ни нападнат ли извънземните, или ще ни помагат?

– В каквото вярвате, това ще бъде. Имате свободата на избор.

И точно когато реших да задам поредния въпрос, колегата излезе пред завесата изпотен, зачервен и каза:

– Аз ли говорих всичко това? Не мога да повярвам, че го измислих.

Режисьорът стана от стола си и се обърна към нас:

– Гордея се с вас, деца! Какво поколение расте! Какви въпроси, какви отговори! Никога нямаше да се сетя. В курса сте приети всички, може и за филм да помислим. А колегата ви спокойно може да се пробва и с писането, при такова богато въображение...

Радваш ли се за мен, бабо?!? Приеха ме в курса по актьорско майсторство. Обичам те!

Пак ще ти пиша!