Deja vu

Deja vu

Нахлу
внезапно лятото в градчето
и златният перчем изтръска.
Разтвори смело тънката си риза,
на скуката безлична сряза пъпа.
Обърна слънчеви джобове,
на тишината глухите уши отпуши,
на сънени прозорци изми очите
и тежките врати с перо отлости.
Магичен валс през устните издуха
и хукна карнавалът.

Денонощно
потече огнена река на страстите,
в прастарите улуци смях кънтеше,
страхът в шампанско се удави,
змията – гузно – посоката смени си.
Преливаше накипнала черешата,
целуваха се розите безсрамно,
пчелите дръзко ухажваха сред зноя
свенливи праскови.

През свежо рамо
захвърли улицата всички грижи
и се понесе лудо сред вихрен танц.  
Звъняха пеперуди над оградите,
хвърчило гордо бързаше в небето.
В любовен плам изгаряха тревите,
върбата жадно пиеше зелената
наслада.

Жени
разтърсиха коси сред мокра жега.
И бризът грациозно полите им отгърна,
докосна нежно пищните гърди
и стройни глезени оголи щедро...
Но неусетно пак изниза се септември,
градът обувки строги си обу.
Заплака облакът и празника измокри.
Прегърна лятото олекнал куфар,
октомври хвърли властен поглед
и сложи
       точка.