Ескиз
Сигурно морето тайно е разбрало,
че далече жеравите вчера отлетяха,
и отрано вдигна моравото си око.
В гърлото му топло е заседнал пясък.
И смирено то отдръпна се навътре –
перла слънчева да скрие във черупка.
Огнен вятър сред сърцето му вилнее,
мачка миналия ден, зачерква утрото.
Върху изтънелия му гръб внезапно
падна скръбно ноемврийското небе.
Раковина краткия му стон изпива,
лодките чела закотвят – две по две.