Послеслов на една разумна душа
Лежа без дъх в тревата – ниско!
Една ненужна вече златна топка.
Но няма драми и няма писъци...
Тежат крилата – жалки, мокри.
Написах, знам, историята кратка.
Със вятъра разделях всички грижи.
И любих жарко – целувки, ласки,
ала денят така внезапно се изниза.
И ето ме за миг – простряна долу.
Без музика, без длан на близък!
Блестят череши в ароматен огън
и капе радост върху сивата ми риза.
Притварям си очите уморени –
сред летен транс трепти росата.
Откъсвам се от тленното си бреме.
И чувам шепот от градината позната...
Разказват тайни и цветовете на божура.
Небе, вода и лято, красота навред.
Каквото имах, най-покорно го изгубих.
Сега съм само дух и... капка мед.