Посвещение
На Стефан Бенев
Живях ли наистина,
или дръзко мечтаех,
ще бъде ли някога възможно,
или може би никога не,
едно нещо просто,
една идея несложна
да завещая
в своя
крехък
земен
грешен
ден
на друг човек –
млад
и
достоен –
да пренесе в безкрая
засят чудесен слънчев плод.
Да бъде силен,
за да превъзмогне
мълвата хорска,
врявата в света.
От светла обич
той отново да възкръсне –
на другите
даряващ любовта...
Дали ще има
още звездни утрини,
или ще ослепявам
пак от мрак?
Ще мога ли отново
да прегърна
отлитналата някога мечта...?