Знам ли...

Знам ли...

Да ти пиша, знам ли, ти чу ли –
в тази зима прокапа капчук.
Привечер, януари, а юли –
тук на прага. Тук-тук.

Отвисоко се спусна Някой,
дето му знам деветте небета.
И почука – тук-тук съм – вятър.
И се роня – трохи е сърцето.

На тресчици дъха насечен –
спомен за покрив – след лятна буря.
Януари е, а се бях врекла,
оня плач да остане в юли.