Пътят

Пътят

Между двете стъкла на прозореца
пълзи една буболечица... мравчица...
нещо още по-мъничко
върху гладкото чело
на небесното огледало.

Мисля си – топло и светло е
в този дом от отражения
на искряща коприна и кадифена луни.
Път безшумен и равен,
до изнемога безкраен,
а и сънят оттам иде...

На сутринта всичко е същото,
само нея я няма вътре –
в това необятно спокойствие.
Тя е открила пролуката – мисля си, –
тя е намерила пътя, успяла е.
Тя – беззащитната, тъй непокорна...

Цял ден мисля за нея и плача –
защо без да зная.