Назад
Кръвта ми теква изведнъж назад
към корена,
към мамината песен,
в която припев съм,
към моя град,
от розов сън и от сълза замесен,
към раните на малкия бандит,
лекувани с вълшебства от Марица,
към строгия учител –
този гид
към смисъла,
към трудната шестица,
към книгите –
мистични очила,
които мойто бъдеще отгръщат,
към лудите ваканции –
с крила
от гълъбите в дядовата къща,
към първите момичешки очи,
удавили ме в своите подмоли,
към похода войнишки,
заличил
следи от царства приказни и роли,
към порива за чест и висота
в студентството,
в живота – с кал затрупан,
към думите на моя горд баща:
“Бори се за сърца,
а не за купи!”...
И днес,
след всички битки до откат,
след толкова разгроми и победи:
с едно сърце осъмвам по-богат
и с моята изтекла кръв –
по-беден!