Огънят в кръвта
Градът в душата ми наднича,
израснал сред светлини
и шумове трамвайни,
но аз в съня си нощем
друмища пресичам,
разгадавам знаци
и кодове тайни.
Те ме водят
към върхове непокорни,
на които във вярност
ветровете се вричат –
докрая останали верни,
които и в смъртта
си даже обичат.
В съня си се сливам с мойта земя,
чувам тропот и звън на копита,
които идват от дълбинни недра
и с огньове на кръст я разсичат.
Аз съм частица от всяка жена,
която носи този огън в душата,
стъпва с молитва и икона в жарта
с благослов да пречисти земята.