Несебър

Несебър

Тесен провлак, нагазил в морето,
свързва сушата с късче земя.
Стара крепост, отдавна превзета,
пред града извисява снага.

По прибоя блестят раковини.
В златен пясък се плискат вълни.
Слънце свети в просторите сини,
кани гости от чужди страни.

Сред смокини и лозови листи,
с тесни улички с много завои,
този град е потънал във мисли,
в блаженство и във покой.

В градчето не всичко е антика.
Стари сгради, но с млади души.
Тук отвсякъде лъха романтика
и зарежда те с детски мечти.

Град на църкви и град на духовност,
но не мъртъв, под вечен покров.
Ти си град на мистична съдбовност,
град на сватби и чиста любов.

Всяка шепа пръст тук е история,
всеки камък говори на глас.
Този град не е нито Поморие,
нито Варна, нито Бургас.

Тука Бог е бил толкова щедър,
разточителен даже е бил.
Този град се нарича Несебър
и безбройни сърца е пленил.