Безименният

Безименният

Страхливците са там отзад –
те ще живеят сто години...
А ти си в бомбения ад
с присъда ясна –
да загинеш.

Като дивак, загубил ум,
пълзиш и стреляш,
псуваш,
храчиш...
Но смъртоносният куршум
да те пожали?
Няма начин.

Той блъсва твоето челò
със скоростта на тишината
и ти,
чуплив като стъкло,
се разпиляваш по земята.

Войната свършва в този миг
за теб.
Без орден за заслуги.
Без почести...
Просто – войник,
заровен с хилядите други.

И ако те бележат с кръст
ще е безименен,
защото
ти вече ще си само пръст.
Пръст,
бременна с безброй животи.

Пръст,
лакома като смъртта.
Пръст,
за която днес загина.
Пръст от безкрая на света
с цвят,
      вкус
           и мирис на родина.