Есента на 1959 година. Първият “учебен” ден като първокурсници студенти медици. Събираха ни в Медицинския институт, София, за селскостопанска студентска бригада в провинцията, нещо обичайно за онова време.
Нищо не можеше да помрачи щастието ни от факта, че сме приети медицина и едва ли някой имаше нещо против бригадата, която щеше да трае цял месец. Лекарската професия все още се ползваше с голям авторитет, частната практика я правеше много атрактивна и аз се чувствах на Седмото небе, когато престъпих прага на Медицински Институт и влязох във вече препълнения с щастливи лица на студенти медици двор.
Намерих името си в списъка – Първи поток, 7-ма студентска група. Нямаше никакви означения на групите и започнах на слуки да търся колегите от 7-ма група сред нестройното множество. “Седма група?... Някой от седма група?...”
Докато се промъквах така и повтарях въпроса си, най-сетне чух отнякъде зад мен нежно гласче, което каза: “Аз съм от седма група”. Обърнах се и видях лъчезарно усмихваща се красива колежка, която мило се представи: “Аз съм Лили”. “А аз съм Борис.”
Така се запознахме и продължихме да разговаряме непринудено, сякаш бяхме дългогодишни познати. Можех ли тогава да предвидя, че тази среща е съдбовна и от този момент сме предопределени един за друг и ще останем неразделни до края на живота ни!
На 18 септември 2024 година отпразнувахме Диамантен юбилей – 60 години щастлив семеен живот!
СЪДБА!