Бяло цвете

Бяло цвете

Хищни емоции се протягат напред
и гладни, и жадни, и ненаситни.
В лава клокочат, блестят в тъмен лед
и нито за миг не утихват.
Крещят за любов, за омраза, за страсти,
хергеле от стихии с железни копита,
винаги властни и често нещастни,
тъпчат земята от сълзи пропита.
Но бялото цвете расте в тишина,
нощем разцъфва и свети безмълвно
над спечена кал от тъга и вина
и ги пречиства полека напълно.
То е светулка в подземна тъмница,
а в бурния вятър е цяло изкуство
да различиш остри зъби от птица
и наркотика от истинско чувство...