Иван Д. Христов

Иван Димитров Христов е роден на 31 март 1951 г. в село Добралък, Пловдивска област. Завършва “Българска филология” във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”.

Работи като учител и директор на училището в родното си село до 1987 г., след което е директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий” – село Марково, Пловдивска област до пенсионирането си през 2014 г. Живее в град Пловдив.

Публикува свои литературни творби в периодичния печат, в антологии на СБП, алманах “Нова българска литература”, в литературни сборници за учители-творци на изд. “Анубис-Булвест” и др., както и във в. “Будилник” (Лондон) и в. “България” (Чикаго). Негови разкази са преведени на английски и италиански език. Съавтор на книгите: “Знай своя род” (изд. “Народна младеж”, 1983) и “Учители – сподвижници на Левски” (изд. “Христо Г. Данов”, 1989).

Автор на книгите: “Родопски апостоли” (очерци и разкази, 1993), “Литературни пристрастия” (критика, 1999), “Кръстен знак” (родопски разкази, 2003), “Територии на духа” (критика, 2010), “Изпитание” (разкази, 2012), “Отблясъци” (критика, 2017), “Отражения от духовните пространства” (критика, 2024).

Носител на националната литературна награда “Дядо Йоцо гледа” за художествен разказ (2012). Член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на писателите – Пловдив. През 2015 г. е награден с орден “Св. св. Кирил и Методий”, втора степен, за заслуги в областта на образованието и културата, а през 2016 г. с почетен знак на град Пловдив. Носител е на почетна грамота на Съюза на българските писатели, за принос в съвременната българска литература (2018).